Определение № 111 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 92/2024 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на „Транскомерс-АСС“ ЕООД, [населено място], за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 106 от 01.12.2023г. по в.гр.д. № 187/2023г. на Апелативен съд –Бургас. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата към нея, при което приема следното: Молбата за спиране е основателна. С решение № 106/01.12.2023г. по в.гр.д. № 187/2023г. на Апелативен съд –Бургас, след отмяна на решение № 6/08.02.2023 по т.д.№ 74/2021 на Окръжен съд –Сливен, е уважен предявеният от „КОПИ ГРУП“ ООД на основание чл.17, т.1, вр. чл.27, т.1 CMR срещу „Транскомерс-АСС“ ЕООД иск за сумата от 26 470,83 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени при извършването на международен автомобилен превоз на офис техника, натоварена в [населено място], Германия, доставена в [населено място], България, ведно с мораторна лихва в размер на 658,09 лева, дължима за периода от 05.05.2021г. до 03.11.2021г., както лихва в размер на 5% годишно, считано от завеждането на делото на 05.11.2021г. до окончателното изплащане, а също и разноски. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло на 15.01.2024г. сумата от 27 128,92 лева. Постъплението на дължимото обезпечение е налично й по особената сметка за обезпечения на ВКС, което е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 16.01.2024г. От приложените към молбата документи се установява, че срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба срещу решение № 106 от 01.12.2023г. по в.гр.д. № 187/2023г. на Апелативен съд –Бургас. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, в обжалваната част за присъдената лихва и главница по главните искове, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд