Определение № 88 от 10.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е на основание определение № 134/28.ІІІ.2012 г. на състав на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по ч. т. дело № 23/2012 г., с което, след потвърждаването на определение № 248/25.Х.2011 г. на настоящия състав на ВКС по делото, последното е било върнато като преписка: „за разглеждане на искането за изменение” на този влязъл в сила съдебен акт в частта му за разноските, с която след оставяне касационната жалба на К. Г. К. против въззивното решение без разглеждане, последният е бил осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на [фирма]-гр. К. 300 лв. съдебно-деловодни разноски за прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК. Въпросното искане за изменение на прекратителното определение № 248/25.Х.2011 г., постановено по настоящето дело е било формулирано като пункт 4 от частната жалба на К. Г. К. с вх. № 10077/14.ХІ.2011 г., в който той поддържа, че ако е подал една недопустима жалба, „няма правна логика да се присъждат разноски”. Ответното по молбата [фирма]–гр. К. не е ангажирало становище на свой представител по основателността й в едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК за отговор по частната жалба на К.. Като подадена в срока за обжалване на прекратителното определение № 248/25.Х.2011 г. по настоящето дело, чието изменение се претендира с нея, молбата на К. Г. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е неоснователна. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Със същото право разполага и всеки ответник по касация, когато се стига до прекратяване на едно образувано по реда на чл. 288 ГПК касационно пр-во. В процесния случай прекратяването на касационното дело е било потвърдено с определение № 134/28.ІІІ.2012 г. на състав на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по ч.т. дело № 23/2012 г. и при този негов изход няма причина К. да бъде освободен от отговорността си за разноски, направени от ответното по касация [фирма]-гр. К.. На основание чл. 247, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС служебно констатира, че в диспозитива на определението, чието изменение се претендира в настоящето пр-во, фамилното име на осъдения молител К. Г. е било изписано без представката му „К.-”, което представлява очевидна фактическа грешка от техническо естество, за чието поправяне не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение