Решение № 6111 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12161/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение № 34221 от 20.10.2025г., постановено по адм. дело № 5440/2025 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата и в съдебна зала касаторът чрез процесуален представител - излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и да се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на „Електроразпределение Север“ АД против оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Електроразпределение Север“ АД в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Ответникът – „Витасмарт“ ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. По жалба на "Електроразпределение Север" АД (ЕРД), със седалище и адрес на управление в гр. Варна срещу Решение №Ж-374/16.04.2025г., издадено от Комисията за енергийно и водно регулиране пред Административен съд София - град е образувано адм. дело № 5440 по описа на съда за 2025 г. С решението на КЕВР били дадени задължителни указания към „Електроразпределение Север“ АД със следното съдържание: в 30-дневен срок от получаване на решението да издаде и предостави на „Витасмарт“ ЕООД становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД на ОПЕЕВИ, с инсталирана мощност 998, 8 kW, предвиден за изграждане в УПИ ІІ-610, 611, кв.5, с. Омарчево, община Каолиново, област Шумен, съгласно чл. 26, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съобразявайки се с мотивите на решението и в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. Със съдебния си акт съдът е отменил оспореното пред него Решение №Ж-374/16.04.2025г. на КЕВР и е изпратил делото като преписка на Комисията за ново произнасяне по жалбата на „Витасмарт“ ЕООД срещу "Електроразпределение Север" АД, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при наличие на необходимия кворум и в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила. Достигнал е до извода, че спорът между страните не е правен, а преди всичко технически, изискващ събирането на доказателства, включително по реда на чл. 49 АПК, удостоверяващи наличието и доказващи изложените от електроразпределителното дружество данни, обосновали отрицателното му становище пред заявителя. Приел е още, че Комисията не е приложила и принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 АПК за събирането на всички необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Според съдебния състав липсвала и преценка от Комисията на представените от ЕРД товаров профил във връзка с режима на работа на електропровод 20кV „Сини вир“ и изчислителен модел за изследването на захранващия района електропровод. Липсвал и конкретен анализ за електрическата мрежа, обслужваща района на населеното място, в който ще се изгражда въпросната фотоелектрическата централа(ФЕЦ) и дали присъединяването на обекта създава опасност за сигурното й функциониране. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Фактите, установени в първоинстанционното производство: „Витасмарт“ ЕООД като клиент на "Електроразпределение Север" АД е подало искане за проучване на условията за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Заявено било, че произведената електрическа енергия ще се отдава изцяло в разпределителната мрежа. С обжалваното пред КЕВР писмо заявителят е уведомен, че електроразпределителното дружество е извършило проучване на условията за присъединяване, при което е установено че наличният капацитет на мрежата е изчерпан поради високата концентрация на присъединени генериращи мощности в района, надхвърлящи многократно потреблението от обекти на клиенти. Според ЕРД всяко присъединяване на допълнителни генериращи мощности щяло да доведе до застрашаване надеждната работа на електроенергийната система, сигурността и качеството на снабдяването на вече присъединените към него клиенти. Дори да се стигне до промени, касаещи присъединяването на обекта, то по предварителна експертна оценка това ще възлезе на приблизителна стойност над 2,5 млн. лева, а ЕРП Север АД считало тази инвестиция за икономически нецелесъобразна. Прието е още, че проучванията на компанията не показват нарастване на потреблението на електрическа енергия в региона за следващите 10 години, а ЕРД преценява инвестицията за икономически нецелесъобразна и засягаща интересите на неограничен кръг от потребители, като изпълнението и няма да подобри качеството на предлаганата услуга, а ще доведе до повишаване на цената и. В писмото било посочено, с оглед всички изложени съображения, че е невъзможно да се предложи друг срок за присъединяване и процедурата не може да бъде продължена. При така установеното от фактическа страна, съдът е постановил своето решение при неправилно приложение на закона. Отказът на „Електроразпределение Север“ АД да продължи процедурата по подаденото искане за проучване на условията за присъединяване се основава на необходимостта от изграждането на нови скъпоструващи съоръжения, която инвестиция дружеството преценява като икономически нецелесъобразна и на приетото, че изпълнението и няма да подобри качеството на предлаганата услуга, а ще доведе до повишаване на цената. Тези съображения противоречат на изискването на чл. 26, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), който вменява задължение на оператора на електрическата мрежа в такива случаи да издаде становище, в което да посочи необходимостта от разширение и/или реконструкция на мрежата си, както и необходимият срок за осъществяване на необходимите дейности, като разширението и/или реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа може да бъде свързано единствено с осигуряване на преносните възможности на съответната мрежа за предоставяне на достъп на производителя. Затова и правилно КЕВР е обосновала своето решение с тези норми. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 3 от Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Наредба №6), включваща като част от условията за присъединяване начина и местата на присъединяване към съществуващата електрическа мрежа и необходимо разширение и/или повишаване на преносните възможности на съществуващата електрическа мрежа, което може да бъде свързано единствено с осигуряване на преносните възможности на съответната мрежа за предоставяне на достъп на обекта, както и необходимите срокове за осъществяване на тези дейности. Нормата на чл. 116, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вменява задължение на оператора на електропреносната мрежа, съответно на електроразпределителна мрежа, да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители или на съоръжения за съхранение на електрическа енергия, до мястото на присъединяването. Съгласно чл. 116а, ал. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители, съоръжения за съхранение на електрическа енергия и клиенти на електрическа енергия. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че КЕВР дължи с оглед приложението на чл. 54 от Наредба №6 преценка на предоставените от "Електроразпределение Север" АД в хода на производството изчислителни модели на електроразпределителната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от същата Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, мрежовият оператор може мотивирано да откаже да присъедини обект за производство към съответната електрическа мрежа при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на обекта в експлоатация. Тази норма е относима към етапа на присъединяване на обекта, регулиран в Раздел ІV "Присъединяване към електрическата мрежа" от глава Трета "Ред за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия", и систематичното и място не е в Раздел първи "Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване". Наредбата е издадена от касационния жалбоподател на основание чл. 116, ал. 7 Закона за енергетиката и той следва да отстрани несъответствието при правилно приложение на Закона за нормативните актове и указа за приложението му, в рамките на предоставената му компетентност. При отказ, мрежовият оператор трябва да посочи причините за него, в случая поради необходимост от изграждане на скъпоструващи съоръжения, която инвестиция дружеството смята за нецелесъобразна, така и необходимите мерки за тяхното отстраняване и осигуряване на условия за присъединяване на обекта за производство съобразно плановете за развитие на мрежата, което задължение му се следва от разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от Наредба №6. Това изискване кореспондира със задължението на оператора по чл. 116, ал. 3 ЗЕ и чл. 26, ал. 5 ЗЕВИ. Предвид така изложените мотиви, касационната инстанция счита, че оспореното пред КЕВР писмо от "Електроразпределение Север" АД не съответства на законовите изисквания, не дава изискуемия съгласно приложимите за казуса норми от ЗЕВИ и Наредба №6 отговор относно условията, включващи и срока за присъединяване и на практика лишава заявителя от каквато и да е възможност обектът му да бъде присъединен към мрежата, при посочената в него невъзможност да се определи друг, извън заявения срок за присъединяване. За КЕВР е налице задължение да извърши преценка на всички установени в производството факти и обстоятелства, но тя не може с акта си да замести мрежовият оператор, като вместо него извърши анализ на възможността за присъединяване. В случая оспореното писмо и даденото в хода на производството пред административния орган становище се основават на извършен анализ, какъвто те не съдържат, а представения към становището изчислителен модел предпоставя извършването на такъв от КЕВР. Обжалваното решение на Административен съд София-град е постановено при неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено. Вместо него Върховният административен съд постановява друго по съществото на спора, с което отхвърля жалбата на "Електроразпределение Север" АД против Решение №Ж-374/16.04.2025г. на КЕВР. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно. Такива са претендирани само за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ определя в размер на 110 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение