Определение № 1 от 05.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4753/2014 г.

Производство по чл. 278, ал.1 ГПК. С определение № 1475 от 17.06.2014 г. на Софийски апелативен съд е допуснато изменение на решение № 2069 от 11.11.2013 г. по гр.д. № 1859/2013 г. в частта му за съдебните разноски. Частна жалба против определението на Софийски апелативен съд е постъпила от П.. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, Софийски апелативен съд е приел, че молбата за изменение на решението в частта му за разноските е основателна, тъй като своевременно поисканите от въззивника К. А. П. съдебни разноски не са присъдени в решението. Съобразно изхода на делото са определени процент от направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 768 лева, присъдени на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ ищецът дължи разноски само когато искът бъде отхвърлен изцяло, както и при оттегляне и отказ от иска, а когато искът е уважен изцяло или частично, ответникът заплаща на ищеца направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Производството по гр.д. № 1859/2013 г. на Софийски апелативен съд е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от П.. против първоинстанционното решение по гр.д. № 6165/2012 г. на Софийски градски съд, с което предявеният от ищеца иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 2 ЗОДВ е уважен частично. Във въззивното производство ищецът е направил съдебни разноски за възнаграждение за адвокат, които ответникът дължи съобразно изхода на делото - с решение № 2069 от 11.11.2013 година по гр.д. № 1859/2013 година на Софийски апелативен съд предявеният от К. А. П. против П.. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен до размер от 8000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение и е отхвърлен за разликата до 25000 лева (въззивната жалба е отхвърлена за разликата между 8000 и 25000 лева), поради което присъдените разноски в размер на 768 лева от общо изплатените 2400 лева са определени точно съобразно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение