Определение № 22 от 18.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 103/2021 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е определение №8/25.01.21 г., постановено от съдия Г. от РС- Тутракан, с което е прекратено производството по Н.А.Х.Д.19/21 г. и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, с оглед разглеждането му по същество. Прокурорът от ВКП е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, установи следното: Съгласно приложените материали, е видно, че съдиите от РС-Тутракан са се отвели от разглеждане на делото, изтъквайки предпоставки по чл. 29,ал.2 НПК- за единия жалбоподателят се явява близък роднина, а за другия-поради това, че заема длъжността кмет на община Тутракан и се намира в служебни отношения с него. От формална гледна точка действията и на двамата съдии на РС-Тутракан намират опора в разпоредбата на чл.43,т.3 НПК – съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността, чрез възлагане на производството за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС-Силистра. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.43,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,