Определение № 20 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2018 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК С разпореждане №.1146/11.10.18 по г.д.№.361/18 Апелативен съд Пловдив е върнал подадената от А. Х. Ч. частна жалба вх.№.7769/5.10.18 срещу протоколно определение от 1.10.18 по г.д. №.361/18 на Апелативен съд Пловдив – с което е оставено без уважение искането му за изменение на определение №.339/3.08.18 по г.д.№.361/18 в частта, с която са отхвърлени исканията му за допускане на тройна СППЕ с нови вещи лица и разпит на един свидетел по делото. Постъпила е частна жалба вх.9127/19.11.18 от А. Ч., в която се твърди, че разпореждането е вероятно нищожно и незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното разпореждане не съставлява нищожен акт, доколкото въззивният съд принципно разполага с компетентност да връща частни жалби /т.10 ТР 1/13/. То не е и незаконосъобразен акт. Съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона – т.е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба. Определение, с което е отказано изменение на определение за отказ да се допусне експертиза и свидетел, не попада в нито една от визираните по-горе хипотези. То съставлява акт по движението на делото – и е оттегляемо /чл.253 ГПК/, не прегражда по-нататъшното му развитие и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона. Поради това и не подлежи на самостоятелно обжалване. Неговата законосъобразност, вкл. правилността на отказа да се допуснат доказателства, се контролира по повод евентуално обжалване на крайния съдебен акт по съществото на спора - решението. В този смисъл е налице многобройна и безпротиворечива практика на ВКС /опр.№.220/12.05.15 по ч.г.д.№.2222/15, І ГО, опр.№.707/ 30.10.13 по ч.т.д.№.3812/13, І ТО и др./. Следователно при всички случаи не се касае за хипотеза, в която върнатата жалба е срещу акт, който подлежи на контрол от ВКС /определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на определението за отказ да се допуснат доказателства, не е и въззивно определение по отношение на същото, респективно частната жалба срещу него не е касационна жалба срещу подлежащ на касация акт/. Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и атакуваният акт следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,