Определение № 8877 от 15.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. Р., гражданин на Република Украйна, чрез процесуален представител адвокат Танчев срещу определение №4443 от 20.05.2026 година, постановено по адм. дело №1000 по описа за 2026 година на Административен съд Бургас, с което определение е била оставена без разглеждане жалба на лицето срещу писмо с изх. №РПЦБ-01-201 от 23.04.2026г. на директора на РПЦ [населено място] и е било прекратено производството по делото. Твърди, че определението е неправилно и иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на спора. Няма постъпили становища по подадената частна жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустим като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд, по жалба на К. Р., е било писмо с изх. №РПЦБ-01-201 от 23.04.2026г. на директора на РПЦ [населено място], с което лицето е било уведомено, че по силата на решение №190 от 17.2.2026 година на Министерски съвет като украински гражданин същият попада под общата временна закрила до 4.3.2027 година, с всички произтичащи от това последици, поради което личното му искане за предоставяне на хуманитарна закрила по смисъла на чл.9 от Закона за убежището и бежанците, се явява преждевременно. Поради което с писмото на директор на РПЦ – [населено място], което се оспорва пред административния съд, само се прави уведомяване на лицето, че то все още до м.3.27г. е под общата закрила, дадена с акта на Министерски съвет, и това уведомяване не представлява административен акт. Определението е неправилно. Допуснати са нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Писмото, което се оспорва, е изпратено от директора на РПЦ – [населено място] и е въз основа на подадена до председателя на Държавната агенция за бежанците молба за международна закрила и носи на оспорващия личното право да поиска друг тип закрила, не само общата ситуация на украинските граждани на територията на Република България, които до 4.5.27 година са под изключителната закрила на държавата. С подаденото искане се поставя въпрос за предоставяне на друг тип закрила, към председателя на ДАБ, поради което обжалваното писмо, издадено от директора на РПЦ [населено място] представлява отказ за произнасяне по тази молба, който засяга правата на оспорващия. Той е този, който преценява какъв тип закрила иска от съответната държава и от друга страна, надлежния орган е този, който преценява с какъв акт да се произнесе. Тъй като съдът се е занимавал само с правната природа на обжалвания акт, следва определението да отменено и да бъде върнато делото за продължаване на процесуалните действия като се направят всички останали преценки по допустимост и съответно по същество на спора. Предвид посочените мотиви, Върховният административен съд, четвърто отделение