Определение № 213 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 70/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С молба с вх. № 3196 от 04.05.2020 г., подадена от юрисконсулт П. С., в качеството ѝ на процесуален представител на Главна дирекция „Гранична полиция“, се иска да бъде допълнено постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъдят на Главна дирекция „Гранична полиция“ разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по молбата - Р. С. С., чрез процесуалния представител адв. Д. П., е подал отговор, в който възразява, че молбата е недопустима, тъй като Главна дирекция „Гранична полиция“ не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК – абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на страната да иска допълване на решението. Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., за да се произнесе взе предвид следното: С постановеното по делото решение № 32 от 10.04.2020 г. по гр.д. № 70/2020 г. на ВКС, III г.о. е оставена без уважение молбата на Р. С. С. за отмяна на основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила въззвно решение, постановено на 04.11.2019 г. по гр.д. № 548/2019 г. на Окръжен съд – Русе, като съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. Молбата за допълване на постановеното решение в частта за разноските са подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е процесуално допустима. Възражението на ответника за недопустимост на молбата е неоснователно. Касае се за възнаграждение за представителство от юрисконсулт и размера му се определя от съда. В този случай, съставянето на нарочен списък по смисъла на чл. 80 ГПК до приключване на устните състезания, в който списък да се възпроизведе искането, не е необходимо процесуално условие, нито препятства произнасяне по искането с определение по реда на чл. 248 ГПК. Още повече, че съгласно приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Ответникът по молбата за отмяна Главна дирекция „Гранична полиция“ своевременно с писмения отговор е направил искане за присъждане на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството, инициирано от другата страна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по молбата за отмяна се дължат направените разноски за производството пред настоящата инстанция и молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като възнаграждението по дела с материален интерес за една инстанция следва да е в границите от 100 до 300 лева. Предвид положения труд за писмения отговор на молбата за отмяна и представителството в откритото съдебно заседание и това, че делото не разкрива правна сложност на Главна дирекция „Гранична полиция“ се дължи юрисконсултско възнаграждение, съобразно предвидения минимум в размер на 100 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение