Определение № 2032 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1548/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.166, ал.3 АПК. Образувано е по частната жалба на Сдружение "Балканка" [ЕИК], чрез адвокат Л. Костадинов против определение №566 от 16.01.2024г. по адм. д. №426/ 24 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата против Решение № 261/01.12.2023г на Министъра на Околната среда и водите,с което е допуснато предварително изпълнение на становище по ЕО № 9-6/2023г. Навеждат се доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити съображения в частната жалба иска отмяна на определението като незаконосъобразно и спиране предварителното изпълнение на акта. Ответната страна – Министър на околната среда и водите чрез представител по пълномощие- ст. юрк.Цветков изразява становище за неоснователност на частната жалба.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение №566 от 16.01.2024г. по адм. д. №426/ 24 г. по описа на Административен съд – София град, е отхвърлена жалбата на Сдружение "Балканка" против Решение № 261/01.12.2023г на Министъра на Околната среда и водите,с което е допуснато предварително изпълнение на становище по ЕО № 9-6/2023г. За да се произнесе по искането, съдът е взел предвид, че в случая предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на изрично разпореждане по чл.60 ал.1 АПК, поради което приложение намира разпоредбата на чл.166, ал. 2 от АПК, а именно изпълнението може да бъде спряно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за търпени загуби в резултат на предварителното изпълнение на акта и не е оборена презумпцията за наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК. На следващо място е прието, че не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.3 АПК, за да се прецени дали е налице накърняване на особено важен интерес на сдружението, противопоставим на значимите права, охранявани от закона. Така постановеното определение е правилно. В частната жалба се оспорва наличието на предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК на допуснатото по силата на изрично разпореждане на министъра на околната среда и водите предварително изпълнение на оспорения административен акт. Навеждат се доводи по същество на спора и законосъобразността на приложената мярка, както и съответствие на акта с материалноправните и процесуални изисквания за неговата форма и съдържание, които не са предмет на разглеждане по същество в настоящото производство. Съгласно чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварително изпълнение само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случаите, когато по силата на разпореждане по чл.60 ал.1 АПК е допуснато предварително изпълнение, се установява наличието на предпоставките на посочената разпоредба, като всички те са свързани със защита на публичния интерес и обосновават неговото предимство пред личните права и интереси. Настъпването на значителни или трудно поправими вреди, съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК следва да са свързани с настъпването на нови факти и обстоятелства, т.е. такива, настъпили след издаване на акта. В настоящия случая, такива нови факти и обстоятелства не са доказани, а не са и твърдени. Твърдените щети в насока започване на наказателна процудура спрямо България от страна на Европейската комисия са обстоятелства, които са съществували към момента на издаване на акта и при допускането на неговото предварително изпълнение по силата на закона, т.е. същите са взети в предвид от административния орган,а отделно от това същите не са част от патримониума на частния касатор. Липсват твърдения и доказателства, за вреди, които ще настъпят пряко от самото предварително изпълнение. Следва да се отбележи, че съдебната практика на ВАС, приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество, поради което и следва да се приеме, че жалбоподателят се позовава на другата хипотеза - че ще понесе значителни вреди, които обаче има задължението да обоснове и докаже. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са "значителни" по размер. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата от предварителното изпълнение следва да се установи със съответните писмени доказателства (обичайно свързани с материалното, икономическото и финансово състояние), каквито в случая не са представени,поради което и не се установяват обстоятелства, от значение за дължимата от съда преценка по смисъла на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК. Ето защо, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за недоказано и неоснователно, и го е оставил без уважение, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при изрично направено искане в тази насока на осн. чл.143 ал.1 АПК на ответника по частната жалба ще следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв съгл. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.Претенцията за заплащане на втората част от юрисконсултското възнаграждение е от комепетнтността на първоинстанционния съд,който следва да прецени предпоставките на чл.248 ГПК за присъждането им. На основание чл. 221, ал.2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение