Определение № 331 от 26.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 583/2024 г.

Производството е с основание чл. 43, т.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 4156/18.06.24г., постановено по АНД 2380/24г. по описа на Районен съд - Варна, с което съдебното производство е прекратено, а делото е изпратено на ВКС за промяна на местната подсъдност поради наличие на предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по АНД 2380/24г. по описа на Районен съд - Варна е било образувано по жалба на „*****“ ЕАД срещу Наказателно постановление № НП – 22 от 17.04.24г. на председателя на КЕВР, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ, ред. ДВ бр.86 от 13.10.23г., в сила от 13.10.23г.). От материалите по делото се изяснява, че процесуалният представител на жалбоподателя е с адрес в гр. София, като в същия град е местоживеенето и на актосъставителя и свидетелят по акта за установяване на административно нарушение. Поради това са налице предпоставките по чл. 43, т.1 от НПК. Целта на посочената разпоредба е да се постигне разглеждането на делото в разумен срок и намаляване затрудненията на участниците в наказателния процес, свързани с придвижването им до местно компетентния съд. В настоящия случай участниците в производството и процесуалните представители на страните са с адрес в гр. София. Затова необходимостта от процесуална икономия, свързана от една страна с бързина на производството, а от друга - с възможно минимален разход на време и средства, предпоставя разглеждането на делото да се осъществи от Районен съд- София. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение