Определение № 60006 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2021 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба, инкорпорирана в касационна жалба, подадена от „Стройкомплект“ ЕООД, [населено място], чрез адв.С. А. за спиране изпълнението на въззивно решение №11980 от 10.09.2020г., т.д.№3431/2019г. по описа на Апелативен съд- София в обжалваната част. С въззивното решение е отменено частично решение №749 от 18.04.2019г. по т.д.№1277 по описа за 2018г. на Софийски градски съд и е осъден „Стройкомплект“ ЕООД, [населено място] да плати на „Еврологистик- БГ“ ЕООД на основание чл.17, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари сумата 54 156.32 лева- обезщетение за вреди- повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до България на посочените дати съгласно товарителница №12 092/2016г, ведно със законната лихва от 20.06.2018г. до окончателното плащане. Срещу въззивното решение в 1-месечния преклузивен срок е подадена касационна жалба вх.№75621/23.10.2020г. на АС-София, към която са приложени описаните в чл.284, ал.3 ГПК изложение на основания за допускане до касация и платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса. С разпореждане от 27.04.2021г. на съдията-докладчик е указано на молителя в 1-седмичен срок от съобщението да внесе обезпечение, определено по реда на чл.282, ал.2, т.1 ГПК в размер на 54 156.32 лева по сметката за обезпечения на ВКС и да представи доказателства за това. Съобщението с указанията е връчено на молителя чрез процесуалния му представител на 20.05.2021г., като не е представен документ за внесено обезпечение. Настоящият съдебен състав на ВКС намира искането на основание чл.282, ал.2 ГПК за неоснователно. На спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК подлежат осъдителните въззивни решения, които не са влезли в сила, но подлежат на принудително изпълнение съгласно чл.404, т.1, пр.2 ГПК. За да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, е необходимо жалбоподателят да представи надлежно обезпечение, което в хипотезата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК се съизмерява с присъдената сума. Жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда за внасяне на определеното с разпореждането от 27.04.2021г. обезпечение. С оглед изложеното съдът намира, че е налице неизпълнение на указанията за внасяне на обезпечение, поради което молбата за спиране на обжалваното въззивно решение следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд