Определение № 224 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2376/2022 г.
ВКСI търговско отделение05.02.2024 г.докладчик Ивайло Младенов
Диспозитив
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, определение № 681 от 19.09.2023 г., пост. по т.д.№ 2376/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, Т. К., І т.о., в частта за разноските, КАТО ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, „Дженерали застраховане“АД да заплати на адв. Н. Н. Д. и адв. Жени В. Т. и двамата със служебен адрес в [населено място], [улица], сумата от 4219.20 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за защита на З. Н. Т. от [населено място] по делото пред касационната инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на адв. Н. Н. Д. и адв. Жени В. Т. за допълване на постановеното по делото определение № 681 от 19.09. 2023 г. в частта за разноските. В молбата се твърди, че тъй като по делото е подадена касационна жалба и от „Дженерали застраховане“АД, освен по подадената от ищцата касационна жалба упълномощените от нея адвокати са осъществявали защитата щ и срещу жалбата на насрещната страна. Затова се поддържа, че независимо от това, че и двете жалби са били оставени „без уважение“ [sic], на молителите като адвокати, осъществявали защитата щ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата се дължи адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС върху обжалваемия интерес по касационната жалба на ответната страна от 60 000 лв., ведно с дължимия ДДС. Направено е искане за присъждане, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокатското възнаграждение, дължимо за защита срещу касационната жалба на ответника. Ответникът „Дженерали застраховане“АД оспорва молбата. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК чрез пълномощника му юрисконсулт Г. Р. е направено възражение, че доколкото и двете касационни жалби не са допуснати до касационно обжалване, с оглед изхода на спора по делото разноските следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са били направени от тях. Заявено е искане молбата за допълване на определението да бъде оставена без уважение. Съдът, като обсъди данните по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, намира следното: Молбата е допустима като подадена в едномесечния срок от постановяване на определение № 681 от 19.09. 2023 г., с което, по реда на чл. 288 от ГПК обжалваното решение № 104 от 8.06.2022 г., пост. по гр.д. № 157/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд не е било допуснато до касационно обжалване по касационните жалби и на двете страни, съответно по касационната жалба на ищцата З. Н. Т. срещу онази част от въззивното решение, с което предявеният от нея иск с правно основание чл. 432 от КЗ е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., а ответникът „Дженерали застраховане“АД – в частта, с която първоинстанционното решение № 243 от 23.12. 2021 год. по гр.д.№ 333/2021 год. на Сливенския окръжен съд е потвърдено в осъдителната му част до размер на тази сума. С определението по чл. 288 от ГПК съдът не се е произнесъл по възлагане на отговорността за разноски по водене на делото пред касационната инстанция, вкл. и тези, претендирани от ищцата-касатор. Безспорно е между страните, а това се установява и от доказателствата по делото, че молителите адв. Д. и адв. Т. са осъществявали защитата на ищцата безплатно, при условията на чл. 38 от ЗАдв. При тези данни принципно правилно е разбирането на молителите, че при подадени и от двете страни жалби, които не са били допуснати до касационно обжалване и при липсата на изрична уговорка в различен смисъл, адвокатското възнаграждение се дължи както за защита по жалбата, подадена от страната, така и за защита срещу жалбата на насрещната страна. Този принцип е приложим и при определяне на адвокатското възнаграждение, когато защитата на страната е била осъществена при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като размерът на възнаграждението се определя съобразно т. нар. „тройно правило“. В случая, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, минималният размер на адвокатското възнаграждение за цялата сума, предмет на делото от 250 000 лв. е в размер на 14 650 лв., а обжалваемият интерес по касационната жалба на ответника „Дженерали застраховане“АД възлиза на 60 000 лв. Затова за защита срещу жалбата на ответника на молителите се дължи възнаграждение в размер на 24% от тази сума, възлизащо на 3516 лв. без ДДС, а с ДДС- на 4219.20 лв., която следва да им бъде присъдена, чрез допълване на определението по чл. 288 от ГПК. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,
Цитирани разпоредби
8- чл. 38
- чл. 248, ал. 2 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 432 КЗ
- чл. 38, ал. 2
- чл. 7, ал. 2, т. 5
- чл. 7, ал. 2