Определение № 632 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2017 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. М. Й. срещу решение № I-110/25.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 1284/2016 г. на Бургаския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено решение № 70/05.05.2016 г. по гр. дело № 300/2015 г. на Несебърския районен съд (НРС), е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „Том Кларк“ ЕООД, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.12.2014 г., сключен между страните – касатора-ищец, като купувач, и ответното дружество, като продавач, с предмет – продажба на апартамент „В“ (№ 3), находящ се на сутерен, кота -2.40 м., заедно с 3.045 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземления имот, съгласно действащата кадастрална карта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., с адрес: [населено място], [улица], ет. 0, ап. „В“, находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ....; както и в частта относно разноските по делото. С определение № 429/12.12.2017 г. касационното производство по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до приключване на производството по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Спирането е постановено, тъй като предмет на разглеждане по това тълкувателно дело е процесуалноправният въпрос: какъв е порокът на въззивното решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК; и тъй като този процесуалноправен въпрос стои за разрешаване и по настоящото дело, като е отчетена възможността той да е от значение за процесуалната допустимост на обжалваната част от въззивното решение. Тълкувателно решение (ТР) № 1/2017 г. по посоченото тълкувателно дело е постановено на 09.05.2019 г. и е обявено на 09.07.2019 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК. С т. 1 от това тълкувателно решение е прието, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е недопустимо. При това разрешение на въпроса и предвид оплакванията в касационната жалба по настоящото дело, същият е от значение за преценката относно процесуалната допустимост на обжалваната част от въззивното решение, за което ВКС следи служебно (в този смисъл и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 43.98 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение