Определение № 3865 от 30.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2066/2024 г.
ВКС30.07.2025 г.докладчик Наталия Неделчева
Диспозитив
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение №213/14.04.2025г., постановено по гр. дело №2066/2024г. на ВКС, I г. о. както следва: ОСЪЖДА СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – гр. София, ЕИК 000662769 да заплати на П. П. А., ЕГН [ЕГН] сумата от 2 220.00 /две хиляди двеста и двадесет/ лв., представляваща част от направените пред първата и втората съдебни инстанции разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. №8237/05.05.2025г. на П. А., чрез адв. Л. Н. за допълване на постановеното решение №213/14.04.2025г. в частта за разноските, като в полза на молителката бъдат присъдени и разноските за разглеждане на делото в първата и въззивната инстанции. Чрез депозирания в срока по чл.248, ал.2 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – гр. София, чрез процесуалния представител адв. П., изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за допълване на решението е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на П. А., чрез адв. Н., срещу решение №1486/20.12.2023г. по гр. д. №939/2023г. на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от П. А. срещу СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – гр.София искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на следните суми: 40 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликтно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, изразяващо се в допуснати нарушения на разпоредби на Закона за здравето при извършена операция на 11.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019г.; сумата от 7 955.55 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.05.2017г. до 26.04.2019г. и сумата от 1 488.50 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 20.11.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019г. С решението, постановеното по настоящото дело, въззивното решение е отменено в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на П. А. срещу СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – гр. София за присъждане на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата от 8 000 лв., представляваща част от сумата от 40 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликтно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа за допуснати нарушения на разпоредби на Закона за здравето при извършена операция на 11.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и на сумата от 1488.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликтно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа за допуснати нарушения на разпоредби на Закона за здравето при извършена операция на 11.05.2017г., представляваща разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 20.11.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019г., като вместо това ответното болнично заведение е осъдено да заплати на ищцата на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликтно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, допуснали нарушение на разпоредби на Закона за здравето при извършена операция на 11.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата на основание, както и сумата от 1488.50лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликтно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа за допуснати нарушения на разпоредби на Закона за здравето при извършена операция на 11.05.2017г., представляваща разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност, за периода от 20.11.2018 г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019г. Въззивното решение е оставено в сила за горницата над 8 000 до 40 000 лв., е оставено в сила. Настоящият касационен състав намира, че предвид частичното уважаване на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата, съразмерна част от разноските, дължими за производството пред двете инстанции съобразно променения изход на спора. Пред всяка от инстанциите пълномощникът на ищцата - адв. Н., своевременно е предявила искане за заплащане на разноски, като е представила списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. В първоинстанцинното производство адв. Н. е представила списък по чл. 80 ГПК за разноски в размер на 4 800.36 лв.: 2090 лв. за адвокатско възнаграждение, 2060.36 лв. за държавна такса, депозити вещи лица - 400 лв. и 250 лв.; в договора за правна помощ от 22.03.2019г. е посочено, че сумата от 2090 лв., договорена като адвокатското възнаграждение е изплатена в брой, като в тази част последният има характер на разписка за получаване на сумата и доказва плащането й. В хода на първоинстанционното производство, ищцата е внесла държавна такса в размер на 2060.36 лв., както и депозити за експертизи с общ размер на 950лв. В проведеното пред Софийския апелативен съд последно открито заседание адв. Н. е представила списък по чл. 80 ГПК за разноски в размер на 4605 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. В представения по делото договор за правна помощ от 12.01.2023г. е посочено, че сумата от 4605 лв. е изплатена в брой. В тази част договорът има характер на разписка за получаване на сумата и доказва плащането й. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение в полза на ищцата са присъдени само разноски, дължими за производството пред касационната инстанция. С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ответника по касация следва да се възложат и част от съдебните разноски, направени от ищцата при разглеждане на делото в предходните инстанции, съответна на уважените с решението по чл. 290 ГПК част от претенциите. Направените по чл. 78, ал. 5 ГПК от процесуалния представител на ответника СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – гр. София, адв. П., възражения за прекомерност на платените на адв. Н. адвокатски възнаграждения за процесуалното им представителство пред първата и въззивната инстанции, са неоснователни, защото същите са съобразени с действителната правна и фактическа сложност на делото, съответстват на действителния обем от осъществените от пълномощника на ищцата процесуални действия по предоставяне на правна помощ и съдействие, като се имат предвид събраните множество доказателства, включително експертизи. С оглед изложеното, молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна, а постановено по делото решение №213/14.04.2025г. следва да се допълни като ответникът СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – гр. София бъде осъден да заплати на ищцата П. А. сумата от 2 220.00 лв., представляваща част от направените пред първата и втората инстанция разноски съобразно уважената част от исковете. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение