Определение № 349 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2565/2020 г.

Производството е по чл. 250 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба вх. № 29883/16.03.2020 г. и касационна жалба вх. № 61799/30.06.2020 г. и двете срещу Решение № 544 от 21.01.2020 г. по в.гр. д. № 12429/2018 г. на Софийски градски съд, в частта с която като е отменено Решение от 01.08.2016 г. по гр.д. № 49147/2014 г. по описа на Софийски районен съд, са отхвърлени искове на Н. И., В. И. и М. И. по чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. С молба вх. № 86441 от 24.08.2020 година съставена в предвидената в чл. 569, т. 2 предл. 3 ГПК форма с нотариална заверка на подписите /лист 16 по делото/, подадена от жалбоподателите М. Г. И., Н. И. И. и В. И. И.,е обективирано изявление за пълен отказ от исковете на основание чл. 233 ГПК и изявление, че оттеглят и подадената от тях касационна жалба. С определение от 30.09.2020г. ВКС е обезсилил Решение № 544 от 21.01.2020 година по в.гр.д. № 12429/2018 година на Софийски градски съд в частта, с която като е отменено Решение № 12117 от 01.08.2016 г. по гр. д. № 49147/2014 г. по описа на Районен съд – София, са отхвърлени предявените от Н. И. И., В. И. И. и М. Г. И. искове срещу „Керамо - ГП“ иск по чл. 92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и е прекратил производството по исковете с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД предявени от М. Г. И., Н. И. И. и В. И. И. против "Керамо ГП" ЕООД за заплащане на сума от по 6666,66лева на всеки един от ищците, ведно със законната лихва от 14.10.2014г. до окончателното изплащане и на мораторна лихва за периода 01.07.2013г. – 13.10.2014г. С молба от 23.10.2020г. „Керамо-ГП“ ЕООД моли да се допълни определението,като се обезсили и първоинстанционното решение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Керамо-ГП“ ЕООД иск срещу В. И. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 3 333. 33 лв. – неустойка, уговорена на основание чл. 5 от предварителен договор от 16.12.2013г., ведно със законната лихва от 09.09.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и в ЧАСТТА, с която е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на основание чл. 92 ЗЗД на М. Г. И., Н. И. И. и В. И. И. сума от по 6 666. 66 лв. на всеки – неустойка, уговорена на основание чл. 8 от предварителен договор от 25.04.2013г., ведно със законната лихва от 14.10.2014г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сума от по 872. 31 лв. на всеки – мораторна лихва за периода 01.07.2013г. – 13.10.2014г. Със същото решение съдът е отменил р ешение от 01.08.2016г. по гр.д. № 49147/2014г. на СРС, 42 с-в, в ЧАСТТА, с която е осъдено дружеството да заплати на основание чл. 92 ЗЗД на М. Г. И., Н. И. И. и В. И. И. сума от по 6 666. 66 лв. на всеки – неустойка, уговорена на основание чл. 8 от предварителен договор от 25.04.2013г., ведно със законната лихва от 14.10.2014г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сума от по 872. 31 лв. на всеки – мораторна лихва за периода 01.07.2013г. – 13.10.2014г. и е отхвърлил предявените искове с правно чл. 92 ЗЗД за разделно заплащане на сума от по 6 666. 66 лв. на всеки – неустойка, уговорена на основание чл. 8 от предварителен договор от 25.04.2013г., ведно със законната лихва от 14.10.2014г. до окончателното изплащане и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разделно заплащане на сума от по 872. 31 лв. на всеки – мораторна лихва за периода 01.07.2013г. – 13.10.2014г., като неоснователни. Това въззивно решение е обжалвано с касационна жалба в частта му, с която са отхвърлени предявените искове М. Г. И., Н. И. И. и В. И. И., а в частта му, с КОЯТО е отхвърлен иск на „Керамо-ГП“ ЕООД срещу В. И. решението е влязло в законна сила. В случая ищците са направили отказ от предявените ОТ ТЯХ срещу "Керамо ГП" ЕООД искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, за присъждане на сумата в размер на 20 000 лева, представляваща уговорена неустойка в предварителен договор от 25.04.2013г за продажба на недвижим имот, между Н. И., В. И. и М. И. и „Керамо ГП“ ЕООД, предварителен договор от 25.04.2013г., ведно със законната лихва от 14.10.2014г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД заплащането на мораторна лихва за периода 01.07.2013г. – 13.10.2014г., по които по същество се е произнесъл въззивният съд отменяйки първоинстанционното решение, т.е. от този момент насетне решението на първата инстанция вече не е представлява част от правния мир. С определението, чието допълване се иска, ВКС е обезсилил именно единственото решение, с което е решен спора по същество - това на въззивния съд и е прекратил производството по предявените искове от М. Г. И., Н. И. И. и В. И. И. с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, тъй като първоинстанционното решение в частта му, с КОЯТО е отхвърлен иск на „Керамо-ГП“ ЕООД срещу В. И. решението е влязло в законна сила като необжалвано пред ВКС. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.250 ГПК и не следва да бъде уважена молбата за допълване на определението, като бъде постановено, че се обезсилва и първоинстанционното решение. ВКС се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран. Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Липсата на удовлетворителен за страната резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. Произнасянето на допълнително решение по чл. 250, ал. 1 ГПК не може да доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. на ВКС,