Определение № 3302 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4142/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от касаторите М. Н. Г., ЕГН [ЕГН], и Б. Б. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Г. Х., с която се иска изменение на Определение №644 от 11.02.2026г. на ВКС по гр. д. №4142/2025г., с което не е било допуснато касационно обжалване на Решение № 3548 от 06.06.2025г., постановено по в. гр. д. № 20231100509516 по описа на СГС, IV-г състав, в частта му за разноските, с която М. Н. Г., ЕГН [ЕГН], чрез своята майка и законен представител Б. Б. Г., ЕГН [ЕГН], и Б. Б. Г., ЕГН [ЕГН], са осъдени да заплатят на „Бараж груп“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Бизнес сграда А., секция В, ет.1, офис 6, сумата от 3589,26 евро /7020 лв./- разноски за адвокатско възнаграждение по делото. В молбата се излагат съображения, че по делото не са били представени доказателства за действително извършени от ответната страна по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и такива не е следвало да им бъдат присъждани. При условията на евентуалност се прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК- че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, като се иска редуцирането му. Ответната страна по молбата- „Бараж груп“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си по делото адв. Д. М., е подала писмен отговор, в който изразява становище, че молбата е неоснователна. За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК от постановяване на определението по чл.288 от ГПК. Неоснователни са доводите в молбата, че по делото липсвали доказателства за заплатено от ответната страна по касационната жалба адвокатско възнаграждение. В случая ответникът „Бараж груп“ ООД е упълномощил Адвокатско дружество „К. и партньори“ да го представлява по делото, а от представените към списъка за разноски писмени доказателства /фактура № 2804 от 05.12.2025г. относно платен адвокатски хонорар за подготовка на отговор на касационната жалба и изложение за допустимост, подадени от М. Н. Г. и Б. Б. Г. срещу Решение № 3548/06.06.2025 г., постановено по в. гр.д. № 20231100509516, по описа на СГС, ведно с банково извлечение от 01.12.2025г., доказващо извършеното плащане по сметката на „К. и партньори" и сметка и отчет № 12652/23.09.2025г./ се установява че му е заплатил за това адвокатско възнаграждение в размер на 7020 лв. Преценени в своята съвкупност, посочените доказателства установяват заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 7020 лв. именно за касационното производство- за извършената от адвокатското дружество работа за изготвяне на отговор на касационна жалба на ищците и изложението им на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В частта й, с която се прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, молбата е основателна. Пред касационната инстанция делото е било разгледано само в закрито заседание, като при това положение извършената от упълномощените процесуални представители на ответника работа се е изразила в изготвяне на отговор на касационната жалба и изложението. При отчитане на тези обстоятелства, на фактическата и правна сложност на спора и на материалния интерес по делото настоящият състав на съда намира, че в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1000 евро с ДДС. При определяне на размера на същото настоящият състав на ВКС съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за възнагражденията за адвокатска работа. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,