Решение № 13442 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10828/2009 г.

Решение № 13442 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10828/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 19а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от Ваица Димитрова Пулева от гр. София, чрез пълномощника й адв. Силвия Бостанджиева, против заповед № РД-46-508 от 16.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано на наследниците на Димитър Пасков Мисев право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ. В жалбата са развити доводи за отмяна на акта, поради нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон - основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Твърди се, че органът не е обсъдил всички доказателства, а и не е предприел действия да изиска относимите доказателства, поради което актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, съответно неправилно е приложен и законът. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цончовска, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, по изложените в писмени бележки съображения. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна - наследник на Димитър Мисев и заявител по преписката за обезщетение, както и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От приложените в преписката писмени доказателства се установява, че с обжалваната заповед министърът на земеделието и храните е отказал обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ по съображения, че към заявлението за обезщетяване не е приложена декларация по образец, с оценени или неликвидирани земеделски земи, описани в част "Недвижими имоти" на декларацията, с нотариална или общинска заверка на подписа на декларатора, издадена през периода от 1941 г. до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция от 1964 г., което е в противоречие с изискванията на чл. 19а, ал. 2, т. 3 от ППЗСПЗЗ. Представената декларация е от 1966 г. и без заверка, поради което описаните в нея имоти не са предмет на Спогодбата, която е от 1964 г. и са извън приложното поле на чл. 19а, ал. 2, т. 3 от ППЗСПЗЗ. Видно от заявлението на Ваица Пулева - вх. № АО-373 от 16.04.2007 г. за обезщетяване на наследниците на Димитър Мисев, към същото са приложени само удостоверение за наследници и копие от декларация на Димитър Мисев от 1966 г., за притежаваните от него имоти в Гърция, която е без заверка. Към копието е приложена нотариална заверка на декларация на заявителката, че копието съответства на оригинала на декларацията на Мисев. Видно от писмо от 27.10.2008 г., административният орган е уведомил заявителката кои са необходимите документи и й е дал указания за представянето им, в това число и относно изискуемите заверки. Заявителката не е представила документите по чл. 19а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. При тези данни жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 19а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ орган, в изискуемата форма и при спазване на процедурата разписана в ал. 3 на същия текст. Не е налице и твърдяното нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, българските граждани или техните наследници, чиито земи са послужили за погасяването на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, изселили се през периода 1928 - 1944 г., се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земи от държавния и общинския поземлен фонд. За целта правоимащите лица, съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 3 от ППЗСПЗЗ, подават заявления, към които се прилага декларация по образец с оценени или неликвидирани земеделски земи, описани в част "Недвижими имоти" на декларацията, с нотариална или общинска заверка на подписа на декларатора, издадена през периода от 1941 г. до сключването на Спогодбата. В случая е безспорно, че такава декларация не е представена. Същата е изискуема за установяване основателността на претенцията. Вместо това е приложена клетвена декларация от Димитър Мисев, която обаче е от 1966 г. и не е годно по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 3 от ППЗСПЗЗ доказателство. Въпреки дадената на жалбоподателката възможност същата не представи доказателства за твърденията си, че е налице декларация, отговаряща на изискванията на закона, предхождаща тази от 1966 г., както и че е налице такава декларация, която се намира в Министерството на финансите. Не може да се приеме възражението, че оспорения акт е издаден без да са изяснени фактите от значение за случая. Всички необходими доказателства са изчерпателно разписани в закона и правилника и само въз основа на същите органът може да гради изводите си. В административното производство е указано на жалбоподателката какви доказателства следва да представи, което указание не е изпълнено, поради което не може да се приеме, че административният орган не е положил необходимите грижи за изясняване на случая. Същият не следва служебно да изисква доказателства. В съдебното производство, както се посочи и по-горе, също не се събраха доказателства за наличие на изискванията на закона за обезщетяване по отношение притежаваните от Димитър Мисев имоти. В тази насока е писмо от ДА "Архиви", Отдел "Териториален архив-Благоевград", в което е посочено, че не се съхраняват документи за земи на Мисев в с. Алистрати, които да са оставени и са включени в списък с репарации на имоти на български бежанци. В писмо от 2.12.2008 г. на Министерство на финансите, също не се съдържат данни за наличие на твърдяната декларация, напротив установява се, че евентуално подадена декларация би касаела разпоредбите на валутното законодателство. В министерството липсват данни за наличие на преписка, касаеща имущества във връзка със Спогодбата от 1964 г. между България и Гърция. При тези данни правилно министърът на земеделието и праните е отказал обезщетяване, поради непредставяне на изискуемата декларация по чл. 19а, ал. 2, т. 3 от ППЗСПЗЗ. Не е доказано правото на обезщетяване. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение