Определение № 92 от 16.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 121/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С протоколно определение от 25.01.2024, по НОХД № 141/23 по описа на Районен съд, Елин Пелин, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност със Софийски окръжен съд. Прокурорът от ВП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Софийски окръжен съд. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано в Софийски окръжен съд като НОХД № 101/23 по обвинителен акт на Софийска окръжна прокуратура срещу Ц. И. П. за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.“б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. С определение от разпоредително съдебно заседание, проведено на 26.04.2023 г, съдът е приел, че делото не му е подсъдно, като се е позовал на чл. 35, ал. 2 НПК, в който не фигурира престъпление по чл. 343 а НК. Изложеното е мотивирало съда да прекрати съдебното производство и да постанови изпращане на делото по компетентност на Районен съд, Елин Пелин, на основание чл. 36, ал. 1 НПК. В Районен съд, Елин Пелин, е образувано НОХД № 141/23. С протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 25.01.2024 г, съдът е посочил, че делото не му е подсъдно, тъй като определящо по въпроса за подсъдността е приложението на чл. 35, ал. 2 НПК, наред с ал. 6 на същия текст, в която хипотеза предмет на производството е престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, предвидено в чл. 35, ал. 2 НПК. Изложеното е послужило като основание за съда да откаже разглеждане на делото по същество, да прекрати съдебното производство, да повдигне спор за подсъдност със Софийски окръжен съд и да постанови изпращане на делото на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Елин Пелин, по следните съображения: Критерият за разпределение на делата между районния съд и окръжния съд, действащи като първа инстанция, е правната квалификация на деянието, предмет на наказателното производство. Съгласно чл. 35, ал. 6 НПК, когато наказателната отговорност се смекчава поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността. Престъплението по чл. 343 а НК не може да съществува самостоятелно и независимо извън съответните състави на транспортни престъпления, към които се отнася. В случая, чл. 343 а НК се отнася до престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, което е от значение при преценката на родовата подсъдност. Залегналото в обвинителния акт престъпление по чл. 343 а НК е последица от обстоятелство, което е последващо на деянието, а именно: „оказване помощ на пострадалия“. При тази хипотеза, следва да се съобрази, че е налице обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, което имплицитно е включено в обвинението по чл. 343 а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, залегнало в обвинителния акт. С оглед на изложеното, преценката на окръжния съд, че делото не му е подсъдно, е неправилна, откъдето се явява неправилен и изводът, че компетентен да се произнесе е районният съд, определен, на основание чл. 36, ал. 1 НПК. Ето защо, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Елин Пелин, а делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,