Определение № 4182 от 17.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1228/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Столична Дирекция на вътрешните работи, представлявана от законния си представител – Директор на Дирекцията, чрез процесуален представител – юрисконсулт, срещу Разпореждане № 28242 от 27.12.2024г., постановено по адм. дело № 12315/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател иска отмяната на оспореното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба на страната против Решение №24576/22.11.2024г., постановено по същото дело. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е върнал подадената от Столична Дирекция на вътрешните работи касационна жалба срещу постановеното по делото Решение №24576/22.11.2024г., на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 231 от АПК. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с разпореждане № 26192 от 06.12.2024г. касационната жалба е била оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания 7-дневен срок от уведомяването му да заплати и представи документ за внесена по сметка на ВАС държавна такса в размер на 12,50 лева, като е предупреден, че в случай на неизпълнение на указанията на съда жалбата ще бъде върната. Съобщението е получено от жалбоподателя на 11.12.2024 г., в указания срок и към момента на постановяване на обжалваното разпореждане само част от нередовностите на касационната жалба са били отстранени. Разпореждането е валидно, допустимо и неправилно. Задължението за внасяне на държавна такса за подадена касационна жалба произтича от нормата на чл. 213, т.3 АПК, като това изискване е условие за редовност на подадената касационна жалба. Действително разпоредба изисква към подадената касационна жалба да бъде приложен и документ за платена държавна такса, или молба по чл. 227а, ал. 2 АПК, но съвременните технологии позволяват проверка на това обстоятелство. В административното производство е налице примат на служебното начало. Той произтича от разпоредбата на чл.9 АПК. Според ал. 3 на посочената норма Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства, а според ал.4 административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса. От така установеният принцип, тълкуван комплексно с разпоредбата на чл.11, установяваща принципа на бързина и процесуална икономия, следва изводът, че преди да прекрати производството по делото съдебният състав е разполагал с техническа възможност и е бил длъжен да извърши проверка за това дали действително е била заплатена дължимата държавна такса за касационно оспорване на първоинстанционното съдебно решение. Като не е сторил същото, съдебният състав е допуснал съществено процесуално решение, чиято липса би могла да доведе до друг изход на спора. При така изложените съображения обжалваното разпореждане като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение