Решение № 1634 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11776/2018 г.

Решение № 1634 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11776/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Митева против решение № 4603/06.07.2018 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 11604 по описа за 2014 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата ? срещу Ревизионен акт № 2061402465 от 18.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, изменен с Решение № 1801/08.10.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Минкова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Със своето решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. Митева против Ревизионен акт № 2061402465 от 18.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, изменен с Решение № 1801/08.10.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, с който са установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 459, 09 лв. и лихви в размер на 1 064, 69 лв. и за 2010 г. в размер на 10 911, 04 лв. и лихви в размер на 3 597, 86 лв. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен. Съдът е установил, че няма доказателства по делото, че "СМРМ-ТРАНС" ЕООД е декларирало изплатените на М. Митева през 2009 г. и 2010 г. доходи, каквото е изискването на чл. 73 от ЗДДФЛ. Стигнал е до извод, че за 2009 г. по счетоводни данни не са изплащани възнаграждения, а за 2010 г. няма такива данни. Първоинстанционният съд е приел, че е налице превишение на разходите над приходите в годишен аспект, поради което е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на ревизионния акт. Необосновани са твърденията в жалбата, че не са установени основанията за облагане по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Видно от представените писмени доказателства са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Жалбоподателката твърди, че е захранвала сметките на "СМРМ-ТРАНС" ЕООД със средства, предоставени от съпруга ?, но не представя доказателства за това. При извършена преди ревизията проверка съпругът К. Митев е декларирал, че от 1999 г. живее и работи в САЩ, твърди че към 1999 г. е имал 190 000 лв. и доходи до 2006 г. 400 000 щ. д., но не е представил доказателства за това и за даване на пари на съпругата си. При извършена ревизия на Митев същият е заявил, че за времето 2008-2013 г. получава финансова помощ поради заболяване от жената, с която живее на семейни начала в САЩ. С оглед на горното правилно е прието, че Митев не е разполагал със средства, които да предостави на съпругата си М. Митева. За 2010 г. е установено, че ревизираното лице е получило банков превод в размер на 11 700 лв. от ЕТ "Сашев- И. Сашев". В хода на ревизията не са представени обяснения за произхода и предназначението на тези средства. Поради липса на доказателства правилно е прието, че получените средства представляват облагаем доход на лицето. В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Необлагаемите доходи са изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ, като не са представени доказателства получената сума от 11 700 лв. да е необлагаем доход. Относно твърденията за получавани трудови възнаграждения от "СМРМ-ТРАНС" ЕООД. Няма доказателства по делото, че дружеството е декларирало изплатените на М. Митева през 2009 г. и 2010 г. доходи, каквото е изискването на чл. 73 от ЗДДФЛ. Видно от заключението по изготвената ССчЕ вещото лице е установило, че в Търговския регистър са публикувани ГФО на "СМРМ-ТРАНС" ЕООД за 2008 г. и 2009 г. съгласно данните от които дружеството не е извършвало дейност- няма приходи, нито разходи. В отчета за приходите и разходите за 2009 г., срещу всички видове разходи са сложени нули. Изводът, до който се стига е, че за 2009 г. не са изплащани възнаграждения, а за 2010 г. няма такива данни. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 071 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,