Определение № 412 от 08.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 733/2026 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба на адвокат А. С., повереник на частния обвинител и граждански ищец Б. В. И., срещу разпореждане № 211/11.06.2026 г. на съдия при Апелативен съд – Варна, постановено по ВНОХД № 19/2026 по описа на същия съд, с което като просрочена е върната касационна жалба, подадена от частния обвинител и граждански ищец Б. И., действаща чрез повереника си адв. С., против решение рег. № 68/11.05.2026 г. по ВНОХД № 19/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В частната жалба се претендира, че атакуваното разпореждане на Апелативен съд – Варна е неправилно, необосновано и постановено в разрез със съдопроизводствените правила по НПК. Излагат се твърдения, че видно от съобщението за връчване на постановеното по ВНОХД № 19/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна решение № 68/11.05.2026 г. същото е било получено от повереника на 27.05.2026 г. и че петнадесетдневният срок за обжалване на решението е изтичал на 11.06.2026 г. Сочи се също, че касационната жалба срещу решението е подадена през ЕПЕП на 10.06.2026 г., един ден преди изтичането на срока за обжалване на решението, поради което се настоява, че в случая касационната жалба е подадена в срок. Към ВКС се отправя молба за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно, необосновано и постановено в разрез със съдопроизводствените правила по НПК. Върховният касационен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима с оглед предвидената в чл. 351, ал. 6 от НПК възможност за обжалване на връщането на касационна жалба, както и с оглед на това, че е подадена в законния срок и от легитимиран правен субект. Разгледана по същество е основателна. Производството по ВНОХД № 19/2026 по описа на Апелативен съд-Варна е приключило с постановяването на въззивно решение № 68/11.05.2026 г. Поверникът на частния обвинител и граждански ищец Б. В. И. адвокат А. С. е получил съобщението за изготвеното въззивно решение на датата 27.05.2026 г. и на 10.06.2026 г. през ЕПЕП е подал по електронен път касационна жалба срещу това решение, като жалбата е била заведена в регистратурата на Апелативен съд-Варна с вх. № 4254 от същата дата. С атакуваното разпореждане № 211/11.06.2026 г. съдията-докладчик по ВНОХД № 19/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна е върнал като просрочена касационната жалба, подадена от частния обвинител и граждански ищец Б. И., действаща чрез повереника си адв. С., против решение рег. № 68/11.05.2026 г. по ВНОХД №19/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Разпореждането за връщане на касационната жалба е мотивирано със съображения, че до обжалващия частен обвинител и граждански ищец е изпратено съобщение по чл. 340, ал. 2 от НПК с разяснения за възможността решението на апелативния съд да се обжалва в 15-дневен срок от получаване на съобщението - в случая от 14.05.2026 г.; че в предвидения срок за подаване на касационна жалба, който е изтекъл на 29.05.2026 г., тази страна не се е възползвала от правото си по чл.349, ал.1 от НПК; че от името на тази страна касационна жалба е постъпила на 10.06.2026 г. и тя е подадена от повереника адв. С. през ЕПЕП; че касационна жалба срещу въззивното решение частният обвинител и граждански ищец Б. И. е могла да подаде чрез повереника си, но само в собствения срок за обжалване по чл.350, ал.1 от НПК, който е изтекъл на 29.05.2026 г., поради което касационната жалба, подадена от адв. С. - повереник на частния обвинител и граждански ищец Б. И., е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на 15-дневния срок, считан от съобщаване на страната за изготвеното решение. Доводите на съдията-докладчик от въззивния съд, че подадената от повереника адв. С. касационна жалба е просрочена, тъй като повереникът не е самостоятелна страна и не е подал жалбата в срока за обжалване на частния обвинител и граждански ищец Б. И., не могат да бъдат споделени. За разлика от законодателния подход при регламентирането на въззивното производство съдържащата се в глава ХХІІІ от НПК уредба на касационното производство не предвижда изрично правото на повереника да подава касационна жалба. Но както ВКС вече е отбелязвал, тази непоследователност на закона не би трябвало и не следва да се третира в ущърб на страната – граждански ищец, частен обвинител, граждански ответник (в случая частен обвинител и граждански ищец), от чието име действа повереникът. С оглед на това и доколкото повереникът сам може да подава жалба срещу съдебни актове, нарушаващи правата и законните интереси на представляваните от него страни (граждански ищци, частни обвинители; граждански ответници) наред със самите тях, същият следва да бъде уведомяван за постановения съдебен акт. В случая това надлежно е било сторено и въззивното решение е било съобщено и на повереника, поради което подадената от повереника адв. С. касационна жалба срещу това решение в срока за обжалване считано от неговото собствено уведомяване не се явява просрочена и затова е допустима. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че атакуваното разпореждане № 211/11.06.2026 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 19/2026 г. по описа на АС-Варна се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Апелативен съд-Варна за администриране на депозираната от адв. С. касационна жалба. По тези съображения и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение