Определение № 283 от 03.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 188/2009 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Т. Г. Т. вх. № 25754/04.11.2008 год. срещу определение №2565/08.10.2008 год., постановено по ч. гр.д. № №2863/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Т. Г. Т. вх. №27376/01.10.2008 год. за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивното производство по жалба вх. №24125/11.08.2008 год. против определение № 503/17.07.2008 год., постановено по гр.д. №1801/2008 год. на Районен съд гр. П.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Иг.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: За да остави без уважение молбата за освобождаване от държавна такса, въззивният съд е приел, че молителят не е представил доказателства за семейното и имуществено състояние, а представените медицински документи / Епикриза и Решение на ТЕЛК, не са актуални. Определението е неправилно. От представената пред касационната инстанция декларация за семейно и имотно състояние на частния жалбоподател се установява, че същият и неговата съпруга не притежават никаква собственост, а единствените им доходи са от пенсия в размер на 260 лв. за него и 150 лв. за съпругата. Същевременно намиращите се по делото експертно решение №1738 от 02.07.2002 год. на МБАЛ - П. -АД, Епикриза №207/06.02.2009 год. и Епикриза от 10.02.2009 год. и /двете от У МБАЛ „Свети Г.; ЕАД, гр. П., както и Епикриза от 16.08.2004 год. на неговата съпруга А се установява, че както жалбоподателя, така и неговата съпруга страдат от заболявания, които изискват отделяне на средства за живото-поддържащо лечение. С оглед на това и като съобрази обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 83,ал.2 ГПК, настоящата инстанция намира, че жалбоподателят следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса за въззивното производство по жалба № 24125/11.08.2008 год. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново определение, с което частният жалбоподател да бъде освободен от внасяне на държавна такса за посоченото производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение