Определение № 2694 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 95/2024 г.

Производството е по чл.247 ГПК. Образувано е по молба, вх.№ 14 894/30.08.2024г., на ответниците по касация В. Н. и В. Н., подадена чрез Адвокатско дружество „Милованови“, представлявано от управителя Б. Л.. Искането е за допълване на постановеното по чл.288 ГПК определение № 1455/03.06.2024г. по т.д.№ 95/2024г. на ВКС чрез постановяване на изричен диспозитив по отношение на В. Н.. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Съставът на I т.о., след като прецени данните по делото, намира следното: С решение № 128/22.03.2022г. по гр.д.№ 1641/2021г. на РС - Дупница предявеният по чл.422 ГПК установителен иск на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, [населено място], против ответницата В. Н. е уважен, а искът по чл.422 ГПК против другия ответник-солидарен длъжник - В. Н. е отхвърлен. Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, [населено място], срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска против В. Н. и на ответницата В. Н. срещу решението, с което искът против нея е уважен. С постановеното въззивно решение № 245/03.07.2023г. по възз.гр.д.№ 654/22г. на ОС - Кюстендил, решение № 128/22.03.2022г. по гр.д.№ 1641/2021г. на РС - Дупница е обезсилено и производството по предявените по реда на чл.422 ГПК искове на „ОТП Факторинг България“ ЕАД против В. Н. и В. Н. е прекратено. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от „Банка ДСК“ АД, [населено място] (правоприемник на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД – заличен търговец). В мотивите на постановеното по чл.288 ГПК определение № 1455/03.06.2024г. по т.д.№ 95/2024г. на ВКС е посочено, че решение № 245/ 03.07.2023г. по възз.гр.д.№ 654/22 г. на ОС - Кюстендил е обжалвано изцяло. В диспозитива на определението е посочено, че се допуска касационно обжалване на решение № 245/03.07.2023г. по възз.гр.д.№ 654/22г. на ОС - Кюстендил в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск против ответника В. Н.. Налице е несъответствие между формираната воля на съда в мотивите и изразената в диспозитива относно предмета на производството. Допуснатата очевидна фактическа грешка следва да се отстрани в настоящото производство. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: