Определение № 324 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 131856/10.11.2014 г. на В. И. А. чрез адв. Е. И. срещу опреде- ление от 21.10.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 15898/2014 г., с което негова въззивна жалба срещу решение от 22.07.2014 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 46543/2013 г. е върната като просрочена. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като твърди, че въззивната жалба е била подадена в срок с довода, че срокът за обжалване на решението течал от узнаването му, в случая от уведомяването на съда за него, а не от обявяването му в публично заседание. Ответната страна „ТБ И.”- АД в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, но разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: В. И. А. е ищец по гр. д. № 46543 /2013 г. по описа на Софийски районен съд, образувано по предявените от него срещу „ТБ И.” - АД в условия на кумулативно обективно съединяване главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и акцесорни по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С решението си по делото от 22.07.2014 г. Софийският районен съд след преценка за законосъобразност на уволнението ги е отхвърлил и е осъдил ищеца да заплати на ответника сторените от последния разноски. За да върне жалбата срещу първоинстанционното решение на основание чл. 262, ал.2 т. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че производството пред Софийски районен съд е особено бързо производство, развиващо се по специалния ред на глава XXV ГПК и за него важи специалното правило на чл. 315, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, съгласно което срокът за обжалване на решението тече от последното открито съдебно заседание по делото, в което съдът е определил и съобщил датата, на която ще обяви своя акт. Въззивният съд също така се е позовал на ТР № 12/2012г. на ОСГК на ВКС, отнасящо се до обжалване на решенията в бързото производство и откога тече срока за това, в т. ч. в хипотезата, когато е последвало и връчване на препис от решението от страна на съда. Приел е, че след като в последното си открито съдебно заседание от 10.07.2014 г. районният съд е огласил, че ще обяви решението си на 24.07.2014 г. и е сторил това преди посочения ден, а в самото решение е посочил, че срокът за обжалването му тече от посочената за обявяваето му дата, то двуседмичният срок за обжалване е изтекъл на 07. 08. 2014 г., така подадената на 18.08.2014 г. жалба се явява просрочена. Фактическите и правни констатация на въззивния съд се споделят от настоящия състав на ВКС. Исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1-4 КТ, съгласно чл. 310, ал. 1 ГПК са от категорията искове, които се разглеждат по реда на особеното т.нар. бързо производство, за което в глава XXV ГПК са установени специални правила, които дерогират тези за общото исково производство. В чл. 315, ал. 2 ГПК е предвидено специално правило за реда на обжалване на решенията в това производство, съгласно което срокът за обжалването им е двуседмичен, но тече в отклонение от общото правило не от връчването на препис от решението, а от датата, която съдът е посочил за дата, в която ще обяви решението си. По аргумент от чл. 315 ал. 1 ГПК това посочване на датата за обявяване на решението си, съдът прави в последното открито заседание по делото след приключването на устните състезания. С ТР № 12 /2012 г., което има задължителен характер, се прие, че правилото на чл. 315 ал. 2 ГПК се прилага когато съдът е обявил решението си на датата, за която е посочил, че ще го стори или когато го е обявил по - рано от тази дата и че не се прилага ( а вместо него прилага се общото правило), само когато обявява решението си след посочената за това дата. Именно във втората хипотеза, пред каквато обаче не сме изправени в настоящия случай, срокът ще тече от момента на узнаването, респективно от датата на редовното връчване на решението, когато съдът е изпълнил задължението си да връчи препис от подлежащия на обжалване съдебен акт. Въпреки изхода на спора разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказано такива да са извършени. Предвид изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,