Определение № 8188 от 27.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. Чернев от гр. София, [улица], чрез адв. Коджабашев, срещу определение № 1385/23.12.2022 г. постановено по адм. дело № 680/2022г. по описа на Административен съд София - област, с което жалбата му срещу заповед № РД-49-174/5.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В жалбата по подробно изложени доводи се правят оплаквания за незаконосъобразност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита, че съдът не се е съобразил със задължителните указания на ВАС, дадени в определение № 265/13.01.2022 г., постановено по адм. дело № 58/2022 г. на ВАС пето отделение. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество. Ответната страна - министърът на земеделието, чрез процесуален представител, поддържа становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Счита, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни –„Южноцентрално държавно предприятие – „Смолян“, Държавно ловно стопанство „Извора“, Държавно горско стопанство „Широка лъка“, Горовладелска кооперация „Борика“, Горовладелска производителна кооперация-“Карлък- СС“, Горовладелска производителна кооперация “Ела - 2001“, не ангажират становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че предмет на съдебен контрол е Заповед № РД-49-174/05.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 9, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ се нарежда следното: "т. І. Считано от 04.05.2015 г. се увеличава района на дейност в ловностопанско отношение на териториално поделение /ТП/ „Държавно ловно стопанство Извора“, гр. Девин на „Южноцентрално държавно предприятие“, гр. Смолян, с 1 673,3 ха, представляващи площта на дивечовъден участък /ДУ/ “Перелик”, обособен със заповед № 229/25.02.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите; т. ІІ. Считано от 04.05.2015 г. се намалява района на дейност в ловностопанско отношение на ТП“Държавно горско стопанство Широка лъка“, с площта по т. І.; т. ІІІ. Трудовите правоотношения със служителите на ТП „Държавно горско стопанство Широка лъка“, назначени за изпълнение на функциите, свързани с ловностопанската дейност в ДУ „Перелик", да бъдат уредени по реда на чл. 123, ал. 1, т. 4 и 7 от Кодекса на труда; т. ІV. Счетоводните отдели на ТП „Държавно ловно стопанство Извора", гр. Девин и ТП „Държавно горско стопанство Широка лъка“ при необходимост да предприемат действия за отписване, съответно за заприходяване на дълготрайните материални активи, свързани с ловностопанската дейност, намиращи се в ДУ „Перелик“; т.V. Заповедта да се сведе до знанието на директора на „Южноцентрално държавно предприятие“, гр. Смолян и на директорите на ТП „Държавно ловно стопанство Извора“, гр. Девин и ТП „Държавно горско стопанство Широка лъка“ за сведение и изпълнение, както и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите за сведение. Посочено е, че контрола по изпълнение на заповедта се възлага на директора на дирекция “Развитие на горския сектор“. След анализ на представените по делото доказателства, както и въз основа на заключението на съдебно – техническата експертиза, съдът е приел, че жалбоподателят Чернев няма правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на земеделието, с предмет - изменение на граници на ловностопански район, в който попада ДУ „Перелик“, въпреки, че е собственик на недвижим имот, който попада в този дивечовъден участък. С оглед изложеното е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото на две правни основания - липса на годен за оспорване по съдебен ред административен акт и алтернативно - в случай, че процесната заповед представлява акт по чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД - поради липса на правен интерес от оспорване на жалбоподателя. Въз основа на представените по делото доказателства, относимата нормативна уредба и в изпълнение на указанията дадени с определение № 265/13.01.2022 г., постановено по адм. дело № 58/2022 г. на ВАС пето отделение, съдът е направил обстоен анализ на процесната заповед, като е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изводите на съда относно характера на акта са обосновани с оглед съдържанието на заповедта. Със същата са разпоредени действия, създаващи права и задължения само на органи и длъжностни лица, подчинени на органа, издал акта. Посочените актове, наречени в административноправната теория вътрешнослужебни актове, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК не подлежат на контрол, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая липсва такова засягане, актът има само вътрешно, но не и външно действие - не засяга права и интереси на граждани и юридически лица. Същият има само вътрешно-организационен, изцяло служебен характер. С обжалваната заповед не се вменяват задължения и не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани и организации, в това число и на жалбоподателя Чернев. Заповедта не създава права и задължения и не засяга правата и интересите на отделни граждани и организации, както и на ползватели на гори и земи попадащи в ДУ. Заповедта не е свързана с предоставянето на права върху горските и земеделски територии намиращи се в границите, както и не засяга правото на собственост върху тях. С оглед съдържанието на процесната заповед, съдът е извел правилен извод, че се касае за „район на дейност в ловностопанско отношение“, поради което и същата се явява акт по чл. 9, ал. 3 от ЗЛОД, а не акт по чл. 7, ал. 6 или ал. 7 от ЗЛОД. Заповедта, издадена на основание чл. 9, ал. 3 от ЗЛОД, не притежава белезите нито на индивидуален, нито на общ административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 и чл. 65 АПК, а същата има вътрешно - служебен характер. Предвид изложеното правилно е прието, че процесната заповед не е индивидуален административен акт, тъй като не попада в обхвата на чл. 21, ал. 1 от АПК. Правилно е установено, че с процесната заповед не се извършва промяна на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения“, а се извършва „увеличаване района на дейност в ловностопанско отношение на ТП “ДЛС Извора“, гр. Девин на „Южно държавно предприятие“, гр. Смолян, с 1,637,3 ха, представляващи площта на ДУ “Перелик“. Т.е. ДУ “Перелик, който до момента на издаване на заповедта е бил включен в ТП “ДГС Широка лъка“, на основание на същата преминава към ТП “ДЛС Извора“, гр. Девин. Тази промяна касае „дейността в ловностопанско отношение“, т.е. заповедта води до преуреждане на трудовите правоотношения на служителите на ТП“ДГС Широка лъка“, назначени за изпълнение на функциите, свързани с ловностопанската дейност в ДУ “Перелик“. В заключение правилен и обоснован е извода на съда, че дори да се приеме, че заповедта е издадена на основание чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД, адресати на същата биха били единствено съответните ловни сдружения. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно, не са налице сочените основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 37 от Закон за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за правната помощ му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)лева, платими от И. Чернев. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,