Определение № 2608 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1989/2025 г.
ВАСТрето отделение13.03.2025 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3042 от 30.01.2025 г., постановено по адм. дело № 10386/2024 г. по описа на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА „Бедрум“ ЕООД, ЕИК 201998290, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Леге“ № 2 да заплати на Министерство на туризма, гр. София, сума в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА особено мнение на съдия Искра Александрова Не съм съгласна с определението на мнозинството от съдебния състав. Считам, че обжалваното определение е неправилно. Съгласна съм, че предявеният иск е с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ, която правна квалификация следва от обстоятелствената част на исковата молба. Не съм съгласна обаче, че в конкретния случай, искът е недопустим на осн. чл.8, ал.3 ЗОДОВ. На първо място цитираният член съдържа разпоредба, която гласи, че е ако е налице специален начин на обезщетение, предвиден в закон или указ, ЗОДОВ е неприложим. Съществуващата възможност за пряко изпълнение на облагоприятстващата ищеца заповед на министъра на туризма не е специален начин на обезщетение, а изпълнение на заповедта. Бездействието на административния орган да изпълни собствената си заповед за парично плащане предоставя възможност на ищеца за два пътя на защита - или да иска изпълнението й по предвидения за това ред в АПК и ГПК или да претендира обезщетение от бездействието на органа да изпълни влязлата в сила заповед и обезщетение от предходната незаконосъобразна заповед на същия орган. Ищецът е този, който ще избере средството за защита на интереса си, а не съдът. Очевидно е, че в конкретния случай ищецът е избрал да предяви иск за обезщетяване на претърпените от него вреди от пропуснати ползи ( каквито той твърди). От отговора на исковата молба, подаден от ответника следва, че ищецът е избрал правилният ред за защита на интереса си, тъй като ответникът очевидно няма да плати сумата по заповедта поради изтекъл срок на действие на Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката вследствие на епидемичния взрив от Ковид-19. В случай, че искът, който е предявен в размера на неизплатената сума по заповедта на министъра бъде уважен и ищецът получи обезщетение за претърпяната пропусната полза, той няма да има право на пряко изпълнение на заповедта, тъй като с него би се обогатил неоснователно. По тези съображения, считам, че предявеният иск е допустим и административният съд е следвало да го разгледа по същество, а не да го оставя без разглеждане и прекратява образуваното във връзка с него съдебно производство. Мотивирала особеното мнение: .......................
Мотиви
Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Бедрум“ ЕООД,със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адвокат Иванова, срещу определение № 3042 от 30.01.2025 г., постановено по адм. дело № 10386/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Министерство на туризма, чрез гл. юрисконсулт Кръстева взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Иска присъждане на разноски за процесуално представителство. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на „Бедрум“ ЕООД, с която на основание чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на заповед № Т-РД-27-19 от 30.04.2024 г. на министъра на туризма. С тази заповед е наредено предоставянето на държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства (пропорционално разпределени) в размер на 24 577.37 лева на „Бедрум“ ЕООД. С обжалваното определение АССГ на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че влязлата в сила заповед, на неизвършване на плащане по която се основава предявения иск е годно изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, при което ищецът разполага с друг ред за защита по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Предявеното от ищеца вземане е частно парично вземане по чл. 299, ал. 2 АПК и подлежи на защита в изпълнителното производство. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е прието от административния съд, че влязлата в сила заповед, на неизпълнението на която се основава предявения иск е изпълнително основание по чл. 268, ал. 1, т. 1 АПК. Като установяваща частно парично вземане на ищеца тя подлежи на изпълнение по реда на ГПК – чл. 269, ал. 2 АПК. С разпоредбата на чл. 417, т. 1 от ГПК е предвиден реда за издаване на заповед за изпълнение за притежания, произтичащи от влязъл в сила акт на административен орган, каквато е заповедта на министъра на туризма. Заповедта съставлява извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следва да се осъществи заповедно производство по реда на Глава тридесет и седма от ГПК с издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 1 от ГПК. Правилно е прието в обжалваното решение, че наличието на специален ред за реализация на търсеното вземане основава недопустимост на предявения иск при приложението на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Неоснователно са доводите на ответника за неправилност на обжалваното определение, основани на приложението на чл. 519, ал.1 ГПК, който не допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Съгласно чл. 519, ал. 2 ГПК паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им, като за тази цел кредиторът подава искане за плащане към съответното учреждение, в което посочва номера на изпълнителния лист, издаден в електронна форма, т. е. налице е законоустановен ред за плащане на вземането въз основа на издаден изпълнителен лист. В тази връзка следва да се отбележи, че решението на административния съд също е изпълнително основание по силата на чл. 268, т. 2 АПК, съответно, като установяващо частно парично вземане, подлежи на изпълнение по същия ред – този по ГПК. Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение, основани на дадена неправилна квалификация на предявения иск от първоинстанционния съд. От обстоятелствената част и отправеното до съда искане не може да се изведе извод за предявен иск по чл. 299, ал. 2 АПК, както се твърди в жалбата. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Следва да бъде осъден жалбоподателят да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение