Решение № 262 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7880/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу Решение № 914 от 29.05.2025 г., постановено по административно дело № 80/2025 г. от Административен съд - Перник, с което е отменено негово Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/736 от 13.01.2023 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 година на заместник–изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие, в частта с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП, СПК и ЗДП общо в размер на 401.24 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на същото и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу посоченото УП бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – А. Ц. Г., от гр. Перник, чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за неговото форма – отменително основание по чл. 146, т.2 АПК, тъй като в същия не са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Решението е правилно. Правилно АС е приел, че в оспорения административен акт липсват фактически основания за издаването му, а предвид изброяването на всички възможни хипотези за направените намаления, не може да бъде направена преценка на какво правно основание в конкретния случай са извършени те. Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение – мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Липсата на фактически и правни основания на уведомителното писмо в частта, с която са направени намаления, е самостоятелно основание за отмяната на акта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 870 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие и представен списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение