Определение № 203 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1473/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. В. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Д. П. от АК-П. срещу определение № 443 от 2.2.22 г, постановено по гр.дело № 1964/21 г на Варненски окръжен съд, ГО, Четвърти състав, по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на противната страна пред всички съдебни инстанции. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосоъбразно, като постановено в противоречие с процесуалния закон.Частният жалбоподател твърди, че е направил едно единствено, но изрично искане за намаляване на разноските поради прекомерност на основание чл.78 ал.8 ГПК на противната страна, но съдът неправилно го е уважил само частично.Иска се отмяната му и уважаване в цялост на искането на страната. Ответникът по частната жалба „Енерго-про Продажби“АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител на дружеството адв.Н. Б. от АК-В..Твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Претендира разноски, сторени в настоящото производство и представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 240 лв. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна. Касае се са обжалване на определение, постановено за първи път от окръжен съд, поради което производството не е по чл.274 ал.3 ГПК, а по реда на чл.274 ал.2 ГПК.Настоящата инстанция следва да се произнесе по правилността на обжалваното определение, а не по частна касационна жалба, поради което депозираното изложение на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е ирелевантно. Установено е по делото, че с решение № 1762 от 24.11.21 г, постановено по гр.дело № 1964/21 г по описа на ОС-Варна,ГО, Четвърти състав, е отменено решение № 5116/22.11.2019 г по гр.дело №5773/2019 г на Районен съд, В., 18 състав, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че В. не дължи сумата 11 677, 13 лв, начислена по фактура от 5.4.19 г, представляваща корекция за периода 15.12.16 г-14.12.17 г за обект-недвижим имот в [населено място], на [улица].На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответното дружество са присъдени разноски за всички инстанции в размер на 8469, 45 лв.С въззивното решение, постановено по съществото на спора при новото разглеждане на делото съдът е имал задължението да се произнесе по всички разноски, сторени пред трите инстанции, в това число и пред ВКС.С решението е прието е, че при този изход на спора, право на разноски за всички инстанции има ответното дружество, които са на обща стойност 9525, 08 лв-държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение на експертизи.Пред В. при новото разглеждане на делото ищецът за първи път е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78 ал.5 ГПК.Съдът го е уважил, но само за съответната инстанция.Приел е, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност, платеното възнаграждение в размер на 2112 лв е прекомерно и го е намалил на 1056, 37 лв.Постъпила е молба от ищеца за изменение на въззивното решение в частта, относно разноските на основание чл.248 ГПК, с искане за намаляване на възнаграждението за всички инстанции, макар такова да не е било заявено пред нито една от тях с изключение на въззивната при новото разглеждане на делото, с твърдението, че едно изявление на страната в този смисъл и в този процесуален е момент е достатъчно, за да ангажира съдът със задължение да се произнесе, чрез намаляване на адвокатския хонорар за всяка инстанция, през която делото е преминало. Искането е оставено без уважение с мотивите, че такова е следвало да бъде заявено до приключване на устните състезания пред съответната инстанция и страната е пропусната правото да го направи.Следователно съдът няма правото да се произнесе като намали без наличие на своевременно заявено искане по чл.78 ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение на противната страна. Обжалваното определение е правилно и изцяло съобразено с процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Искането по чл.78 ал.5 ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция.Като не го упражнила в срок, страната е загубила правото да го стори впоследствие.В този смисъл е константната практика на ВКС обективирана в определения по чл.274 ал.3 ГПК: № 364 от 08.08.2012 г. по т.д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО и определение № 372 от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. С оглед изхода на спора пред настоящия съд частния жалбоподател дължи на ответника по жалбата възнаграждение разноски, сторени на основание чл.78 ал.3 ГПК в размер на 240 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО