Определение № 167 от 18.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 409/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Б Д.” срещу Определение № 988/21.11.2013г. по ч.гр.д.№ 597/2013г. на ОС Ловеч, с което е потвърдено разпореждането по ч.гр.д.№ 286/2013г. на РС Ловеч за отхвърляне на заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против К. А. А. за парично вземане въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК, произтичащо от договор за ипотечен кредит. С частната касационната жалба се иска отмяна на определението и постановяване издаването на заповед да незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите, свързани с изискуемостта на вземане, произтичащо от банков кредит, чието настъпване е обусловено от настъпването на предварително уговорени определени юридически факти /неплащане за определен период на дължимите погасителни вноски/, както и какви действия следва да предприеме кредиторът, за да удостовери обявяването на длъжника на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и дали уведомяването може да бъде извършено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417,т.2 във вр. с чл.418 и чл.60,ал.2 ЗКИ. Отговор на частната касационна жалба насрещната страна [фирма] отговор в срока по чл.276 ГПК не е постъпил. Жалбата е подадена в преклузивния срок. Възможността касационния съд да се произнесе по нея е обусловена от отговора на въпроса по т.8 на тълкувателно дело № 4/2013г., с което е сезирано ОСГТК на ВКС, а именно: Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване. Това обуславя необходимостта от спиране на производството по настоящото дело. Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.