Определение № 795 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 361 от 12.07.2011 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. №568/2011 г., с което е потвърдено решение №2401 от 23.03.2011 г. на Благоевградския районен съд по гр.д. №3101/2010 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от И. Е. М. срещу БНР, Р. – Б., искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението поради съкращаване на щата е незаконно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ и тя не е преодоляна. Освен това работодателят е длъжен да извърши подбор между ищеца, заемащ длъжността „звукорежисьор” и служителят, заемащ длъжността „отговорен звукорежисьор”, защото това са сходни длъжности, а не е направил това. Недоволен от решението е жалбоподателят БНР, Р. – Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно това към кой момент/ден или час/ се преценява дали работникът или служителят е започнал ползването на разрешения отпуск за временна неработоспособност с оглед закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ и дали сходството в наименованията на две длъжности е основание за извършване на подбор между служителите, които ги заемат. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения. Ответникът И. Е. М., Б., оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато. Първият повдигнат въпрос обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с представената от касатора практика на ВКС – решение №197 от 09.06.2011 г. по гр. дело №661/2010 г., ГК, IV г.о. на ВКС. Вторият повдигнат въпрос също обуславя крайното решение и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 118.40 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.