Определение № 215 от 07.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 949/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД „Алианц България„ АД против определение № 261/14.02.2019 г. по ч.т.д.№ 368/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което, след отмяна на определение № 908 /20.09.2018 г. по т.д.№ 72/2018 г., с което Окръжен съд Плевен е прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на Софийски градски съд, е постановено връщането му за разглеждане от Плевенски Окръжен съд, по правилата на местната подсъдност – чл.115 ал.2 ГПК / в настоящата му редакция /. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, позовавайки се на пар.5 от ПЗР на ЗИДГПК / ДВ бр. 65 от 07.08.2018 г., в сила от същата дата /, според която разпоредба изменението на чл.115 ал.2 ГПК не се прилага за заварените съдебни производства, каквото е настоящото. Ответната страна - ЗК„Възход„ - оспорва основателността на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, предвид следното: Производството е образувано по искове, с правно основание чл.405 и чл.409 КЗ /за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „ Каско” и акцесорно обезщетение за забава в издължаването му /, предявени от ЗК „Възход„ против ЗАД „Алианц България„. С първоинстанционното определение е уважено възражение за местна подсъдност на спора, направено от ответника, в оспорване позоваването на ищеца на такава, определима на основание чл.113 ГПК, предвид правосубектността му на юридическо, а не физическо лице. Производството е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, на основание общата местна подсъдност - чл.105 ГПК. Въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и върнал делото на Плевенски окръжен съд, като компетентен на основание чл.115 ал.2 ГПК / обн. ДВ бр. 65 от 07.08.2018 г., в сила от същата дата /. С оглед правния резултат от въззивното произнасяне – висящност на спора пред с е з и р а н и я съд, аналогично на разрешението в т.9 б.”в” пр. второ от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК – не е преграждащо за развитието на производството пред сезирания съд, нито разрешава по същество материалноправен спор, свързан с производството. Указанията на въззивния съд за обжалваемостта му не могат да създадат потестативно право на обжалване, противно на разпоредбите на процесуалния закон и тълкуването му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение