Определение № 4869 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "А1 България" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1 срещу Определение №261 от 25.02.2025 г. на Административен съд София-област по адм. дело №248/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане за предварително изпълнение на Решение №56 от 06.02.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което административният орган е дал на "А1 България" ЕАД задължителни указания да сключи договор за взаимно свързване между мобилната си мрежа и фиксираната мрежа с „Инспайър Комюникейшънс“ ЕООД в срок до 30 дни, считано от предоставяне на необходимата информация и данни от двете дружества. Частният жалбоподател – "А1 България" ЕАД, счита обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че погрешно съдът е приел, че е налице надделяващ обществен интерес, свързан с режима на конкуренцията, налагащ допускане на предварително изпълнение. Счита, че съдът на практика излага свои съображения, като не е разгледал доводите на административния орган и погрешно сочи, че А1 следвало да докаже настъпването на вредоносни за него последици от предварителното изпълнение. Намира, че съдът не е коментирал в пълнота основанията за допускане на предварително изпълнение и възраженията на дружеството. Прави искане съдът да отмени определението и да постанови ново, с което да отмени обжалваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на решението на КРС. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба – Комисията за регулиране на съобщенията изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от частния жалбоподател доводи. Прави искане обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, след анализ на относимата нормативна уредба, първоинстанционният съд приема, че навлизането на нов оператор на пазара, ще повлияе на конкуренцията и възможността ползвателите на услугите да имат по-голям избор от услуги, а с процесното решение КРС преодолява именно пречките за навлизането на пазара на ново предприятие и създава условия за развитие на ефективна конкурентна среда, в съответствие с целите на закона за осигуряване на възможност на потребителите на тези услуги да извлекат максимална полза от избора, цената и качеството на електронните съобщителни услуги. Отделно от това, първоинстанционният съд сочи, че ако не се допусне предварително изпълнение на решението, при наличието на изискване за активно поведение от страна на жалбоподателя в кратки срокове, може практически да се стигне до невъзможност за ефективно изпълнение на дадените с административния акт указания, като се има предвид и установеното, че процедурата е започнала още през 2020 г. и не е финализирана. По тези съображения, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесното разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или, ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. В съответствие с чл. 35, ал. 6, т. 4 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), Комисията включва разпореждане за предварително изпълнение при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс при издаване на решения по спорове между предприятия. Видно от съдържанието на решението, Комисията е изложила подробни съображения относно необходимостта от незабавното му действие и наличието на условията по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение. Предварителното изпълнение е мотивирано от регулатора със защита на особено важни държавни и обществени интереси, и опасност изпълнението на акта да бъде осуетено. Според Комисията, процесното решение е в резултат на спор между две предприятия, който касае навлизането на българския пазар на нов оператор, което ще повлияе на конкуренцията и възможността ползвателите да имат по-голям избор от услуги. Развитието на конкуренцията и в частност тази, в областта на електронните съобщения, може да обоснове особено важен обществен и държавен интерес, защото конкуренцията, доколкото е основана на пазарната икономика, респективно на свободната стопанска инициатива по смисъла на чл. 19, ал.1 от Конституцията на Република България, е основно начало на икономиката на страната. КРС сочи още, че защитата на интересите на ползвателите на електронни съобщителни услуги може да се определи като особено важен обществен интерес, поради обстоятелството, че на практика цялото население ползва тези услуги и е важно те да бъдат избрани в условията на разнообразие от доставчици и информиран избор. Решението на КРС е насочено към преодоляване на пречки за навлизането на пазара на ново предприятие и създава условия за развитие на ефективна конкурентна среда. На последно място, Комисията приема, че без допускане на предварително изпълнение на процесното решение, изпълнението на указанията в посочения срок е невъзможно и евентуална жалба на А1 срещу него, ще осуети изпълнението му, ще обезмисли проведената процедура и ще лиши задължителните указания от практическа необходимост, като ефективно ще осуети навлизането на пазара на искащото достъп предприятие. Тези изводи са правилни. С оглед спецификата на конкретните обществени отношения, високата държавна и обществена значимост на решаваните въпроси, опасността изпълнението на акта да бъде осуетено, положението на "А1 България" ЕАД на пазара и целите, за които е издаден актът, първоинстанционният съд правилно е преценил, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Решение №56 от 06.02.2025 г. на КРС е законосъобразно и обосновано. Съгласно чл. 19, ал.1 от Конституцията на Република България, икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, като ал. 2 предвижда, че законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя, а чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЕС определя създаването на необходимите условия за развитието на конкуренцията при осъществяване на електронните съобщения като основна цел на закона. Следователно свободната стопанска инициатива и развитието на конкуренцията са в интерес на държавата и то от такова естество, че са включени в Глава първа на Конституцията - "Основни начала" и като основна цел на ЗЕС. Щом свободната стопанска инициатива и конкуренцията са от такъв интерес за държавата, че са изведени като основно начало, то безспорно е налице особено важен държавен интерес при нарушаването им. Защитата на интересите на потребителите, особено на настоящите и потенциални потребители на електронни съобщителни услуги, които на практика включват почти цялото население на Република България, обосновава обществен интерес, който може да бъде и особено значим. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение няма пряко отношение към правата на потребителите и не представлява особено важен държавен или обществен интерес, тъй като има отношение към стопанската дейност на двете договарящи страни. Съгласно чл. 158 ЗЕС, операторите имат право, а когато е налице искане от друг оператор - и задължение, да договарят взаимно свързване на мрежите си за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги и осигуряване на оперативна съвместимост между услугите. Целта на дейността на искащото достъп предприятие е да предоставя продукт, услуга на потребителя. Само чрез потребителя той генерира приходи и задоволява икономическия си интерес. Договорите, които сключва с други оператори не са самоцелни, а служат за подобряване на обслужването на потребителите, в случая за създаване на условия за повишаване на конкуренцията, което от своя страна води до повишаване на качеството и понижаване на цената на предоставяните услуги. Опасността да се ограничат условията за развитие на конкуренцията и да се създадат пречки за навлизането на пазара на ново предприятие, което от своя страна пряко рефлектира върху качеството и цената на предлаганите на потребителите услуги, обосновава гарантиране на особено важния държавен и обществен интерес посредством допускане на предварително изпълнение на процесното решение на КРС. В случая относим е единствено характерът на регулираните обществени отношения и с оглед на това на въздействието, което те имат върху правните субекти - огромният брой потребители на електронни съобщителни услуги. С оглед факта, че процедурата е започнала още през 2020 г. и не е финализирана към датата на издаване на процесното решение, и срочността на дадените указания, изпълнението им следва да бъде осигурено, в противен случай ще бъде осуетено навлизането на пазара на искащото достъп предприятие и подобряване на конкурентната среда. Развитието на съответния пазар изисква незабавно изпълнение на решението на КРС до произнасяне на съда по съществото на спора, тъй като последиците от отмяната на разпореждането са запазване на фактическото и правното положение до произнасяне по законосъобразността на административния акт. Всяко едно изпълнение след установените, с влезли в сила регулаторни актове, срокове пряко и непосредствено въздейства върху конкурентната среда, защото не създава необходимите условия за осъществяване на дейността. За да избегне именно тази обективна възможност за нарушение на конкурентната среда и чрез това за увреждане на интересите на потребителите, административният орган е допуснал предварително изпълнение на акта. В производството по чл. 60, ал. 4 АПК първоинстанционният съд правилно е изяснил и ценил предпоставките, касаещи допуснатото предварително изпълнение. По изложените съображения обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд