Определение № 1349 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1247/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на "Йоанна“ООД – Гр. Нови Пазар, подадена чрез адв. Д. Енчева против Определение №65/11.01.2024г. постановено по адм. д. № 21/2024 година по описа на Административен съд – гр. Шумен, с което е оставено без разглеждане особеното искане за спиране на процедурата по продажба чрез търг с тайно наддаване, насрочена за 06.12.2023 г. до окончателното приключване на производството по настоящото дело и за спиране на производство по изпълнително дело №27100000266/2010 г. на ТД на НАП Варна, офис Шумен до приключване на настоящото производство с влязъл в законна сила съдебен акт и е прекратено производството по делото в тази му част. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението и моли да бъде отменено. Ответникът по частната жалба - директора на ТД на НАП – Варна, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определението, в обжалваната му част, административният съд е оставил без разглеждане искането на "Йоанна“ООД – Гр. Нови Пазар за спиране на процедурата по продажба чрез търг с тайно наддаване, насрочена за 06.12.2023 г. до окончателното приключване на производството по настоящото дело и за спиране на производство по изпълнително дело №27100000266/2010 г. на ТД на НАП Варна, офис Шумен до приключване на настоящото производство с влязъл в законна сила съдебен акт и е прекратено производството по делото в тази му част. За да остави без разглеждане искането съдът е приел, че разпоредбите на ДОПК не предвиждат изрично правомощие на съда разглеждащ жалбата, подадена по чл. 268 ДОПК да спре изпълнението. До този извод съдът е достигнал като е посочил, че съгласно чл.266 ал.4 от ДОПК е предвидено, че жалбата по административен ред не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, поради което съдът не е компетентен да спира принудителното изпълнение. Компетентен да спре принудителното изпълнение според чл.222 и чл.222а от ДОПК е публичния изпълнител в изчерпателно изброените случаи. Налице е и изключение от това правило, въведено в чл.267 ал.2 т.2 от ДОПК, като на съдебно обжалване подлежи решението на решаващия орган. За неприложима съдът е приел разпоредбата на чл.297 ал.4 във вр. с чл.280 ал.1 от АПК, както и нормата на чл.397 ал.1 т.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, тъй като последните са приложими само в неуредените случаи, какъвто спирането на принудително изпълнение на публични вземания по реда на ДОПК не е. На следващо място съдът е посочил наличие на липса на правен интерес за молителя, тъй като процесният търг е проведен на 06.12.2023 г., съгласно Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване изх.№С230027-102-0003133/06.12.2023 г., обявен е купувач, който е доплатил сумата в размер на 30 000.00 лв., съгласно Протокол от 12.12.2023 г. на публичен изпълнител И. Симеонов при ТД на НАП Варна, офис Шумен. Обжалваното определение е правилно. В ДОПК няма уредба, според която съдът има правомощие да спре принудителното изпълнение по образувано изпълнително дело. Такова правомощие има публичният изпълнител съгласно чл. 222 и чл. 222а ДОПК, съответно решаващият орган, като на съдебно обжалване подлежи именно решението на този орган, съгласно нормата на чл. 268 ДОПК. При наличие на изрична уредба в ДОПК са неприложими субсидиарно по силата на § 2 от ДР на ДОПК нормите за спиране на принудителното изпълнение на АПК или ГПК. В случая предмет на обжалване пред АС гр. Шумен е Решение №232 от 19.12.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на основание чл.267,ал.1,т.6 от ДОПК е оставена без разглеждане жалба вх.№ДА-01-2916/11.12.2023 г., на дружеството, срещу действие на публичен изпълнител – търг с тайно наддаване, проведен на 06.12.2023 г. по ИД №27100000266/2010 г. по описа на ТД на НАП Варна, като недопустима. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на първо отделение