Решение № 2704 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12322/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрк. Кръстева, срещу Решение № 37439/13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4954/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на Е. Х., гражданка на Иран е отменено Решение № 3252/23.04.2025 г. на председателя на ДАБ при МС и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административният орган е изложил мотиви във връзка с всички правно значими факти и обстоятелства и е формирал законосъобразен извод, че спрямо кандидатката не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. В съдебно заседание касаторът, чрез юрк. Кръстева, моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът – Е. Х., лично и чрез адв. Илиев, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е било Решение № 3252/23.04.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ, на Е. Х., гражданка на Иран, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Е. Х. напуснала легално Иран през месец декември 2023 г., с паспорт, като пристигнала със самолет в Турция, където останала за около 4 месеца. От Турция нелегално с помощта на трафикант преминала в Република България през месец май 2024 г. и била арестувана на границата със Сърбия. Подала молба за закрила, като се представила с фалшива самоличност. След подаването на молбата останала за около година в България, след което тръгнала отново към Сърбия, като крайната й цел била да стигне до Швеция, където живеела нейната сестра. След задържането и в Швеция е върната в Република България съгласно Регламент Дъблин (Регламент (ЕС) №604/2013). На 20.12.2024 г. Е. Х. е подала молба с peг. № УП-16106 с искане за възобновяване на производството за международна закрила и отново е настанена в [заличен текст]. По време на проведеното интервю, обективирано в протокол с peг. № УП-16106/29.05.2025г. чужденката твърди, че по произход е [заличен текст] и изповядва религията [заличен текст]. Сочи, че има висше образование по индустриален мениджмънт и в държавата си по произход е работила в частна фирма за внос и износ на стоки. Споделила е, че е преследвана и има издадена присъда от иранския съд. Обосновава напускането на страната си по произход с издадена присъда в Иран, с която й е наложено наказание от 10 години лишаване от свобода и 74 удара с камшик, заради действия срещу националната сигурност на страната, разпространение на материали срещу строя, обиди срещу свещената религия и действия срещу обществения строй в страната. Във връзка с издадената присъда кандидатката обяснява, че е била задържана в Иран през месец октомври 2022 г. Твърди, че е била в ареста за около седмица, след което е била освободена под гаранция, но след това продължили да я викат на разпити. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка, е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но при издаване на процесния административен акт са допуснати съществени процесуални нарушения. Доказателствата не са обсъдени в тяхната съвкупност, което е довело до погрешни изводи по отношение на наличието на предпоставките за предоставяне на закрила. Посочено е, че административният орган е проявил формализъм и бланкетност, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Според решаващия състав на АССГ, чужденката е обосновала основателни опасения от преследване, основани на изповядваната от нея религия – [заличен текст], и именно поради тях същата се намира извън държавата си по произход. Поради тези причини не може и не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка съдът е посочил, че анализът на фактите, изложени от молителката в хода на проведеното с нея интервю, както и на събраните доказателства в хода на административното и съдебното производство, водят до извод за доказаност на твърденията й, че е преследвана, поради своите религиозни убеждения. Прието е, че въз основа на представените доказателства се установява непротиворечиво какво е обвинението на чужденката и за какво е осъдена. Решаващият състав е счел за неоснователни твърденията на административни орган за недоказаност на твърденията на молителката, че изповядва [заличен текст] религия. В тази връзка се е позовал на решение от 04 октомври 2018г. на СЕС по дело С-56/17г., Фахти, като е приел, че молителката е представила достоверни данни, въз основа на които компетентният орган може да удостовери истинността на тези твърдения. Подчертано е, че от представените копия на призовка № 401/1615/101/1 от 01.01.2023 г. за явяването й в централен полицейски разузнавателен орган в гр. Исфахан и призовка № 0832/1401 от 27.01.2023г. от дирекция за изпълнение на наказанията, е видно, че причината за призоваване е даде обяснения във връзка с дейността й срещу националната сигурност на страната, разпространяване на материали срещу обществения строй на страната, обиди срещу свещената религия ислям. Пред органа е имало и данни за окончателна присъда № 15-899/67 от 12.02.2023г. и за осъждането на лицето на общо 10 години „лишаване от свобода“ и удари с камшик. Съдът е анализирал представените справки от дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС за актуалната политическа обстановка в страната по произход на кандидатката и представените в хода на съдебното производство статии и справки от независими и отделни официални източници, въз основа на което е обосновал извод, че религиозните малцинства, в частност [заличен текст], в Иран представляват рисков профил. Съдът е формирал извод, че чужденката основателно се страхува от преследване, поради своята религия и пол, което е основание за предоставяне на бежански статут по чл.8, ал. 1 от ЗУБ. Съобразено е, че този извод е формиран въз основа на представените съдебни документи, отхвърлени от органа поради неточен превод, което е опровергано в съдебно заседание. Поради това съдът е приел, че е налице процесуално нарушение, което налага отмяна на акта и връщане на органа за ново произнасяне в тази част. Съдът е анализирал предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката, като е съобразил, че наложената присъда от 47 удара с камшик, ще има като ефект унизително отнасяне и нечовешко третиране -хипотезата на чл.9, ал.1 т.2 от ЗУБ. Посочено е, че подобно наказание е в противоречие с чл.3 от ЕКЗПЧ. В тази връзка съдът е приел, че доколкото органа не е кредитирал доказателствата във връзка с наложената присъда е допуснал процесуално нарушения с необсъждането на принципа за забрана за връщане в чл.4, ал. 3 ЗУБ във вр. с чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите, изложени от решаващия състав, който е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. В хода на административното производство търсещата закрила е заявила наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради изповядваната от нея религия – [заличен текст]. При проведеното интервю Е. Х. е посочила, че е напуснала Иран поради обстановката в страната й на произход, където е била преследвана с оглед изповядваната от нея религия [заличен текст]. Кандидатката изрично е заявила, че е била обвинявана от официалните власти, че работи срещу ислямския строй и религия, въпреки че се занимавала с обучение на деца. Позовава се на представените от нея документи в административното производство и твърди, че я грози затвор, ако се върне в родината си. Напуснала е Иран преди влизане в сила на наложената й присъда от 10 години лишаване от свобода и 74 удара с камшик. Административният съд е извършил задълбочен анализ на приложената от ДАБ справка за актуалната политическа обстановка в страната с вх. № МД-02-95/12.02.2025 г., според която Конституцията на Иран определя страната за ислямска република, а Джафари-шиитския дванайсети ислям за официална държавна религия. Почти цялото население изповядва мюсюлманската религия и според оценки на иранските власти 90-95% от приблизително 86 милиона жители на Иран се придържат към шиитския ислям. Сред непризнатите от държавата религиозни групи са [заличен текст], чийто брой е 300 000-350 000 души, за които има съобщения за тормоз и арести. Според фактическите установявания на съда, въз основа на Справка вх. № МД-02-468/26.08.2025 г., на 15 юни Генералния секретар на ООН е представил доклад до съвета на ООН по правата на човека, съгласно който етническите и религиозни малцинства в страната са "значително засегнати" в контекста на протести през 2022 г. и 2023 г. Членовете на бахайската общност, както и арменските и асирийски християни, продължават да се сблъскват с дискриминация, особено по отношение на свободата да практикуват религията си. Много от тях са арестувани по обвинения, свързани с националната сигурност, а местата им за поклонение са обискирани. Числеността на произволните арести на членове на малцинствени общности също се увеличава в контекста на последните протести. Също така, въз основа на представена Справка от 06.10.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, съдът е установил, че съгласно съвместен доклад от 03.09.2025 г. на Human Rights Watch и Amnesty International, иранските власти са арестували над 20 000 души от 13.06.2025 г., началото на дванадесетдневната война между Израел и Иран. Според официална информация от говорителя на полицията от 12.08.2025 г., общо около 21 000 души са арестувани. Сред арестуваните попадат членове на религиозни малцинства като бахаите, християните и евреите. Арестуваните са обвинени и в прозелитизъм на "ционистко християнство" и във връзки с християнски общности в чужбина. В изявление от 28.06.2025 г. иранското Министерство на разузнаването е описало бахаите като "ционистка секта". В тази насока следва да бъде съобразено постановеното с Решение на Съда на Европейския съюз от 04.10.2018 г. по дело С-56/17, Фахти, тълкуване на член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, съгласно което молителят за международна закрила, който в подкрепа на молбата си се позовава на опасност от преследване поради мотиви, основани на религията, не е длъжен, за да подкрепи твърденията си относно религиозните си вярвания, да прави декларации или да представя документи за всички елементи на понятието „религия" по тази разпоредба. Молителят обаче трябва да подкрепи тези твърдения с достоверни данни, като представи елементи, въз основа на които компетентният орган може да се увери в истинността на посочените твърдения. Съгласно тълкуването на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95, дадено с посоченото решение на СЕС, забраната, под страх от екзекуция или лишаване от свобода, на действия срещу държавната религия на страната на произход на молителя за международна закрила може да представлява „действие на преследване " по смисъла на този член, стига органите на тази страна да налагат на практика такива наказания във връзка с посочената забрана, което запитващата юрисдикция следва да провери. В разглеждания случай, при фактическите установявания на първоинстанционния съд, може да се направи обоснован извод, че кандидатката за закрила е представила както конкретни писмени доказателства за осъществено спрямо нея наказателно преследване във връзка с обвинения за действия срещу националната сигурност, така и е изложила ясни и последователни твърдения за изповядваната от нея религия. Същевременно, от приетите по делото справки за страната по произход, изготвени от администрацията на ДАБ, е видно, че в Иран е налице преследване на гражданите на религиозна основа и конкретно на бахаите. Споделят се и мотивите на АССГ относно представените копия на документи, относими към образуваното срещу кандидатката наказателно производство и наложената й присъда. Представените още в хода на административното производство копия на постановление от революционната прокуратура в Иран, призовки, окончателна наказателна присъда, решение на Апелативен съд в област Исфахан, съдържат данни, че срещу търсещата закрила е водено наказателно производство за вероотстъпничество и по което й е наложено наказание 10 години лишаване от свобода и 74 удара с камшик. Липсата на оригинали на документи, на която се е позовал административният орган, за да не ги кредитира, не може самостоятелно да обоснове извод, че същите са неистински. Изводите за неавтентичност на документите следва да се основават на обективни данни, а не на субективните възприятия на бежанската история на кандидата за закрила. В този смисъл са и указанията, дадени в Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния Комисар на ООН за бежанците, според които изискванията за доказване не трябва да бъдат прилагани стриктно спрямо представените от кандидатите за закрила писмени доказателства. Констатираните разминавания в превода на представените съдебни документи са обяснени от назначения преводач в хода на съдебното производство. В съдебно заседание на 11.07.2025 г. преводачът И. З., която е изготвила превод на български език на горепосочените документи (л. 36 – л. 57 от първоинстанционното дело), е заявила, че е допуснала техническа грешка в писмения превод на документа на л. 42 от делото, като отразената дата в превода - 12 август, трябва да се чете 12 юли, когато е подадена жалбата на Е. Х. срещу решението на Обществения и Революционен съд. Поради това, обосновано АССГ е приел, че посочената жалба не е подадена преди постановяване на решението на иранския съд. На следващо място, като причина да отхвърли молбата за закрила, административният орган се е позовал и на съмнения, че лицето в действителност проповядва [заличен текст] религия. В тази връзка следва да бъде съобразена т. 88 от решението на СЕС по дело С-56/17, съгласно която в случаите на молби за международна закрила, основани на опасение от преследване по религиозни мотиви, освен индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя следва да се отчитат по-специално убежденията му, свързани с религията, и обстоятелствата относно тяхното придобиване, начинът, по който разбира и практикува вярата си или атеизма си, отношението му към догматичните, обредните или съдържащите предписания аспекти на религията, към която заявява, че принадлежи, или от която възнамерява да се отдалечи, евентуалното му участие в разпространението на вярата си, както и съчетанието между религиозни фактори и фактори, свързани със самоличността, етноса или пола. В случая в хода на административното производство и в частност при проведеното интервю, не са предприети конкретни действия и на лицето не са поставени задълбочени въпроси, въз основа на които би могло с голяма степен на вероятност да се установят убежденията му, свързани с религията, както и обстоятелствата относно тяхното придобиване, начинът, по който разбира и практикува вярата си, отношението му към догматичните, обредните или съдържащите предписания аспекти на религията, към която заявява, че принадлежи. Същевременно, административният орган се е ограничил единствено да посочи наличието на съмнения в заявените твърдения за религиозната принадлежност на чужденката и липсата на представени категорични доказателства в тази насока, като не е уточнил какви конкретни доказателства биха потвърдили заявените данни. Ето защо настоящият касационен състав споделя тезата на първостепенния съд, че пълното отхвърляне в административното производство на представените ксерокопия на документи, представени от страна на чужденеца, с мотиви, че е налице разлика в посочения номер на делото в жалбата на чужденката, с номера на делото посочен в решението на първо отделение на обществения и религиозен съд в област Исфахан и техническа грешка по отношение на датата на жалбата подадена от Е. Х. до Апелативен съд в област Исфахан, е неправилно и незаконосъобразно. Правилно административният съд е приел, че доколкото административният орган не е кредитирал доказателствата във връзка с наложената присъда и предвид характера на наложеното наказание а именно – удари с камшик, противоречащо на чл. 3 от ЕКЗПЧ, е допуснал процесуално нарушения с необсъждането на принципа „non refoulement“ – забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че в хода на настоящото касационно производство от касатора е представена нова справка вх. № МЦ-02-31/30.01.2026 г. относно обществено-политическото положение в Иран, според която ситуацията в страната остава напрегната и се характеризира с противоречиви доклади. Оценките за броя на смъртните случаи и арестите варират значително: на 18 януари 2026 г. правителствен представител заявява, че най-малко 5 000 души са били убити в протестите, включително 500 служители на реда. Твърди се, че някои от най-сериозните сблъсъци и повечето смъртни случаи са станали в райони с кюрдско мнозинство. Американска организация за правата на човека изчислява 3 919 смъртни случая (към 18 януари 2026 г.) и заявява, че 8 949 други смъртни случая все още се разследват. Според допълнителни съобщения от 18 януари 2026 г. ирански лекари от осем големи очни клиники и 16 спешни отделения в цялата страна, които комуникират с външния свят чрез сателитната мрежа Starlink, казват, че около 16 500 демонстранти са били убити, а приблизително 330 000 са ранени. В доклади на организации за правата на човека се съдържат данни за натиск и върху семействата на жертвите. Според някои от съобщенията семействата на жертвите са принуждавани да провеждат нощни погребения, а в някои случаи членове на семействата съобщават, че освобождаването на телата на близките им е обусловено от подписването на писмени декларации за ангажираност или приемане на официалната версия на събитията. В Резолюция на Европейския парламент от 22.01.2026 г. (2026/2565(RSP)), публикувана на интернет сайта на институцията се приема, че иранските сили за сигурност са извършили „брутални репресии“ срещу протестиращите в Иран и тези действия представляват „сериозни нарушения на международното право в областта на правата на човека“. В същата резолюция се отбелязва също така, че „иранските органи публично заплашиха да продължат да потушават протестите и строго да наказват участниците в тях“, т.е. не се установява прекратяване на цикъла на насилие. Гореизложените данни сочат на съществена промяна в обществено-политическото положение в страната на произход на кандидатката, което налага нова проверка и обсъждане на обстоятелствата, относими към търсената закрила по чл. 8 и 9 ЗУБ. Тази проверка следва да бъде извършена от административния орган в производството по предоставяне на международна закрила, на който чл. 75, ал. 1 ЗУБ предоставя специална компетентност, а и естеството на административния акт не позволява съдът да реши въпроса по същество. По гореизложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,