Определение № 206 от 28.04.2025 г. на ВКС по н. д. № 388/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на нчхд № 216/2025 г. по описа на Районен съд – Силистра. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, счете, че са налице условията по чл.43, т.3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Производството по нчхд № 216/2025 г. е образувано в РС – Силистра по тъжба на Д. С. С. срещу М. М. М. за престъпление по чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, след като с определение на ВКС от 27.01.2025 г. Депозирани са отводи на последователно определяните докладчици по делото, които са мотивирани с обстоятелства от категорията на тези по чл.29, ал.2 от НПК (с оглед изрична молба от М. М.), което би внесло съмнение в безпристрастността им. С определение от 14.04.2025 г. на административния ръководител на РС -Силистра производството по делото е прекратено, като е посочено, че това се налага, поради отвод на всички работещи в него съдии от разглеждането му. Същото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. С предходни произнасяния по същия ред и след първоначален отвод на всички съдии от РС – Русе, делото е било възлагано от върховната съдебна инстанция на районните съдилища в гр. Разград и гр. Велико Търново. Посочената в прекратителното определение на РС – Силистра невъзможност да се формира състав за разглеждане на делото поради направените неподлежащи на контрол самоотводи на работещите в него съдии, налага поредна промяна на местната подсъдност. Така би се осигурило правото на страните да получат разглеждане на делото от безпристрастен съд. Налага се определянето на друг, еднакъв по степен такъв, като подходящ е Районен съд – Шумен, намиращ се в териториална близост, но в същото време извън съдебния район на ОС – Русе, където първоначално е било образувано производството, но прекратено на същото основание. По изложените съображения и на основание чл.43, т.3 НПК, Върховният касационен съд