Решение № 153 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2011 г.

Решение № 153 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби- едната от [фирма] [населено място], представлявано от управителя И., чрез процесуалния представител- адвокат Т., а другата-от П. Х. А., С. Н. Д. и Х. Н. Д. -тримата от [населено място], чрез процесуалния представител - адвокат Щ. против въззивно решение от 7.04.2011 г. по гр. д. № 87/2011 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 116 от 7.07.2010 г. по гр. д. № 2445 по описа за 2009 г. на Районен съд Шумен в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на наследниците на Н. Д. А., починал на 18.12.07 г. в резултат на трудова злополука от 14.12.07 г. обезщетения за неимуществен вреди в размер на 1 868 лв. за П. Х. А. и на по 60 000 лв. за всеки един от С. Н. Д. и Х. Н. Д., ведно със законната лихва, считано от 18.12.07 г. и е отменил посоченото решение в частта, в която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на П. Х. А. и сумата от 125 579.39 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие загуба на доходи за издръжка на семейството за периода 18.12.2007 г. -31.12.2029 г. от съпруга й и вместо това е постановено друго, с което този иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан и са присъдени следващите се държавни такси и разноски. С определение № 232 от 20.02.2012 г. ВКС е допуснал касационно обжалване само по жалбата на П. Х. А., С. Н. Д. и Х. Н. Д., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по поставения въпрос: подлежи на обезщетяване по реда на чл. 200 от КТ като пропусната полза /бъдеща имуществена вреда/ загубата на доход за задоволяване на потребностите на семейството, в резултат на настъпилата вследствие на трудова злополука смърт на съпруга. Ако отговорът е положителен - как следва да се определи размера, кой има право да претендира това обезщетение и необходима предпоставка за присъждането му ли е претендиращият да е лице, което е било издържано или има право на издръжка от пострадалия /т. III от ППВС № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума/. В. решение - в частта касаеща претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е влязло в сила. В съдебно заседание страните не се явяват лично, като касаторът [фирма] се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената от доверителя му жалба/независимо, че по нея касационно обжалване не е допуснато/ и оспорва основателността на противната. Претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по поставения въпрос във връзка, с който е допуснато касационно обжалване следното: Имуществената отговорност на предприятието при смърт или увреждане на здравето на работник - съгласно т. 3 от ТР № 45 от 19.04.90 г. - е самостоятелен вид отговорност. Нейната уредба е изрична -в глава Десета, раздел I от КТ и съдържа отклонения от общия гражданскоправен режим на отговорността по ЗЗД. Предвиденото в чл. 212 от КТ субсидиарно приложение на гражданското законодателство - се отнася само за неуредените в глава Десета въпроси /решение № 492 от 19.07.10 г. по гр. д. № 1114/09 г. на III г. о. по чл. 290 от ГПК/. По отношение на работодателя /както в случая е предявен иска/ - практиката приема, че пострадалият от трудова злополука, съответно неговите наследници могат да претендират обезщетение за причинените им вреди само по реда на чл. 200 от КТ, но не и по чл. 49 от ЗЗД /решение № 111 от 27.05.2011 г. по гр. д. № 468/10 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В ал. 3-та, чл. 200 от КТ - общо е посочено, че работодателят дължи обезщетение за пропусната полза и на това основание обикновено се присъжда обезщетение за пропусна полза за бъдещ период при установена трайна нетрудоспособност /т. 6 от ППВС №4/75 г., решение № 606 от 1.12.2010 г. по гр. д. № 326/09 г. на III г. о./. Изхождайки от възприетия в българското право принцип на пълно обезщетение, от характеристиката на имуществената отговорност на работодателя, която въпреки спецификата си е деликтна и субсидиарното приложение на ЗЗД, следва да се приеме, че загубата на дохода от починалия от трудовата злополука работник - може да се претендира като пропусната полза само от посочените в т. 3 от ППВС № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума лица, оправомощени да получат обезщетение за имуществени вреди при смърт на работник и след като се установи, че тези лица действително са претърпели претендираната вреда. Такъв ще е случая за лица, които са били издържани или са били в икономическа зависимост от починалия в резултат на претърпяната злополука, тъй като с факта на настъпване на смъртта на работника - са им причинени вреди. Във всички случаи следва да се има пред вид, че на обезщетение подлежат само реално причинените предвидими вреди, но не и вероятните. Имайки пред вид дадения отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи, че постановеният въззивен акт, с който е отхвърлен иска с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие загубата на доход от съпруга за издръжка на семейството за периода 18.12.2007 г. - 31.12.2029 г. - вследствие настъпилата от трудова злополука негова смърт, претендирани на база статистическите данни за средната продължителност на живота при мъжете за 2007 г. и получаваното към момента на смъртта трудово възнаграждение от пострадалия - е правилен. Съпругата /която е предявила иска/ - несъмнено е лице, оправомощено да получи обезщетение за имуществени вреди при смърт на работник, но в случая искът е недоказан, защото тя не е установила да е била в икономическа зависимост от починалия й съпруг. Обстоятелството, че едно лице е сред кръга лица, посочен в т. 3 от ППВС № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума - не е достатъчен за уважаване на предявена от тях претенция за обезщетение, ако не е доказано наличие на конкретно причина им вреда. Изложеното налага постановения въззивен акт да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение