Решение № 223 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. Х., гражданин на Сирия, чрез назначения му особен представител адв. А. Койчева, против решение № 25474/26.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4160/2025 г. по описа на Административен съд – София - град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по същество, с което да бъде предоставен статут на бежанец и/или хуманитарен статут. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84 ЗУБ е отхвърлил жалбата на М. Х., гражданин на Сирия, против решение № 2349 от 10.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. От установените по делото факти не може да се направи извод, че подобни обстоятелства са мотивирали жалбоподателя да напусне страната си по произход. С оглед на това съдът е приел, че не може да се направи безспорен и категоричен извод, че спрямо кандидата е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Приел е, че така установеното не попада в предметния обхват на предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. След извършена съвкупна преценка на фактите в изложената от жалбоподателя бежанска история, съдът формира извод, че не се установява наличието на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че не е доказана в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо М. Х. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Административният съд е приел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че няма основания да се приеме, че жалбоподателят е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителят не е направил. Изхождайки от бежанската история на М. Х. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия със справки № МД–02–160 от 14.03.2025г., вх. № МД–02–194 от 03.04.2025г. и вх. № МД–02–262 от 19.05.2025г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Направил е извод за значително подобрение на обществено-политическата обстановка в Сирия - отварят банки и магазини, движението по пътищата се възстановява и се наблюдава значително по-малък брой въоръжени сили, а националната коалиция на сирийските опозиционни сили се е ангажирала да завърши прехвърлянето на властта към преходен управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия, проправяйки пътя към свободна и демократична Сирия. Посочил е, че не са налице предпоставките за такъв статут и по чл. 9, ал. 6 ЗУБ, доколкото М. Х. не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в Република България. Поради което и с оглед твърденията на жалбоподателя, следва да се приеме, че личните, респективно икономическите мотиви на М. Х. да остане в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че административният съд не е съобразил всички относими факти за случая. В мотивите на постановеното решение са обсъдени обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М. Х. жалба, като съдът е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол с № УП7098/30.10.2024 г., той е заявил пред интервюиращ орган, че е напуснал Сирия на 07.08.2024г. легално за Йордания, където е останал 18 дни. Заявил, че от Йордания е влязъл на българска територия легално със самолетен полет на 25.09.2024 г. Посочил е, че е посетил посолството на Република България в Аман, Йордания, за да направи интервю за работна виза. Заявил, че е получил виза за работа и след това е дошъл в Република България. Споделил, че е искал да пристигне на българска територия, защото процедурата по молба за събиране на семейство е по-бърза. Уточнил, че е живял в [населено място], област Хама и от там е напуснал страната, а преди това в град Латакия, Сирия. Допълнил е, че причината за преместването му в област Хама е службата в армията. Заявил е, че семейството му – съпругата му, дъщеря им, майка му и тримата братя се намира в Сирия. Не е имал лични проблеми, основани на етническата му принадлежност и религиозните му възгледи в държавата му по произход. Разказал е, че не е задържан и арестуван, нито е бил осъден и осъждан в Сирия. Уточнил е, че никога не му е оказвано физическо и/или психическо насилие в държавата му на произход. Не желае да се завърне в държавата си по произход, защото няма основни неща за живот и сигурност. От Република България иска закрила и да живее мирно и спокойно. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по–добри условия за живот и реализация. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. М. Х. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства М. Х. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същият не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Сирия. За него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. Х. бежанска история и актуална информация относно обстановката в Сирия. Административен съд – София - град е обсъдил справки № МД–02–160 от 14.03.2025г., вх. № МД–02–194 от 03.04.2025г. и вх. № МД–02–262 от 19.05.2025г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е направил верен и обоснован извод, че не се установява в Сирия да съществува безогледно (безразборно) насилие, както и то да достига до толкова високо ниво и съответно да се изисква по–ниско ниво на отделни елементи, за да се констатират съществени основания, въз основа на които да се смята, че цивилно лице, върнато на територията на страната си на произход, ще бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в тежки заплахи срещу живота или личността му по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, респ. чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд след направен анализ на събраните доказателства е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявените от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са логични и обосновани, и съответстват на приобщените по делото доказателства. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,