Определение № 1408 от 20.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 868/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Т. Ч. - чрез адв. П. П., против определение № 122 от 12.02.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 741/2025 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е оставена без уважение молбата на Т. Т. Ч. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на определение № 1074 от 13.11.2025 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на Съда на ЕС с обжалваното определение въззивният съд неправилно е възложил в тежест на частната жалбоподателка разноските за производство, което има за предмет установяване на неравноправен характер на клаузи в договор с потребител. По съображения в жалбата се иска отмяна на определението и уважаване на искането по чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт, с който частната жалбоподателка е осъдена да заплати разноски в размер на 50 лв. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба „Изи Финанс“ ЕООД - чрез юрк. Л. Г., в който е изразено становище за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че частната жалба е недопустима поради следното: Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, като с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 24, е разяснено, че това е редът по чл. 274, ал. 2 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК обжалваемостта на определението за разноските е поставена в зависимост от обжалваемостта на самото решение, съответно определение, поради което ако решението или определението не подлежи на самостоятелно обжалване, не съществува процесуална възможност за страните да обжалват и постановеното в производството по чл. 248 ГПК определение по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (в този смисъл определение № 10/20.01.2022 г. по ч. гр. д. № 224/2022 г. на ВКС, І г. о., определение № 14/07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3651/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 84/06.02.2023 г. по ч. т. д. № 58/2023 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 405/28.01.2026 г. по ч. гр. д. № 176/2026 г. на ВКС, І г. о., и др.). С обжалваното определение Окръжен съд - Хасково е оставил без уважение молба за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното в производството по в. ч. гр. д. № 741/2025 г. определение, с което е оставена без уважение частната жалба на Т. Т. Ч. против определение по гр. д. № 1217/2024 г. на Районен съд - Димитровград, с което е отхвърлена молба за допълване на определение по същото дело чрез произнасяне с изричен диспозитив, че се прекратява производството по предявения от „Изи Финанс“ ЕООД против Т. Ч. насрещен иск. Определението, чието изменение е поискано с молбата по чл. 248 ГПК, не е от категорията определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, които подлежат на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С това определение не се потвърждава преграждащо по - нататъшното развитие на делото определение на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и не се дава разрешение, респ. не се прегражда развитието на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което то не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Отсъствието на процесуална възможност за обжалване на съдебния акт, по повод на който е инициирано производството по чл. 248 ГПК, изключва и възможността за обжалване на определението, с което въззивният съд се е произнесъл по молбата за изменение на акта в частта за разноските. По изложените съображения частната жалба срещу постановеното в производството по чл. 248 ГПК определение на Окръжен съд - Хасково е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,