Определение № 190 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2606/2018 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на И. Г. Д., В. П. Л. и Р. П. Д.- А. за отмяна на влязло в сила решение от 07.08.2015 г. по възз. гр.д. № 5797 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено решение от 29.03.2013 г. по гр.д. № 46616 /2009 г. на СРС, 43 с-в., с което са отхвърлени искове на молителките срещу [фирма] с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за УПИ I-819, в кв.8, по плана на С., местност Н. „О. и съседни жилищни територии“, с площ 2209 кв.м., с посочени граници, на основание покупко-продажба, наследяване и предаване по регулация, като неоснователни. Като основание за отмяна е посочено това по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. М. твърдят, че след постановяване на въззивното решение са се снабдили с нови писмени доказателства, които описват, съставени в периода от 1954 г. до 1980 г. (преди приключване на устните състезания по делото), които не се намират в кориците по делото. Твърдят, че доказателствата, които представят, не са включени в доказателствения материал не поради тяхната небрежност и не поради процесуални нарушения на съда. Твърдят, че доказателствата имат значение за спора, тъй като от тях се установява, че имотът, който е бил отчужден по ЗОЕГПНС и възстановен по реда на чл.1 ЗВСОНИ, е бил собственост на наследодателя П. Д.. Молителите искат да им бъде допуснат до разпит свидетеля М. Д. М. за установяване на обстоятелствата, при които са се снабдили с писмените доказателства. Насрещната страна [фирма] в писмен отговор твърди, че молбата е неоснователна, тъй като молителките са могли да се снабдят с доказателствата при висящността на делото, ако бяха положили необходимата грижа при воденето му. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежно легитимирани страни в процеса, в който е постановено решението. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила с постановяване на определението от 09.05.2016 г. по гр.д. № 764 /2016 г. на ВКС, II г.о., с което не е допуснато касационното му обжалване. Молбата за отмяна е подадена по-малко от три месеца по-късно – на 28.06.2016 г., видно от входящия номер, поставен от СРС. Съдебното решение подлежи на отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК. За преценка на това дали молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.1. ГПК следва да бъде допуснат до разпит посочения от молителките свидетел. Молбата за отмяна е редовна. По допустимостта на молбата съдът ще се произнесе след изслушване на свидетеля. Воден от гореизложеното, съдът