Решение № 6590 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8027/2015 г.

Решение № 6590 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8027/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на И. К. С., чрез адв. Гергана Тодорова и на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София против решение № 3542 от 21.05.2015 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2985/2014 г.

И. К. С. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2021300116/26.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, изменен с решение № 138/22.01.2014 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика град София относно определените задължения за данък върху доходите за 2005, 2006 и 2007 г. Конкретните оплаквания са за нарушение на чл. 109, ал. 1ДОПК при образуването на ревизията за периода на 2005 г. и 2006 г. Поддържа се възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за данък върху доходите за 2005 г. и съответните лихви.

По съществото на спора се твърди, че съдът необосновано е изключил от приходите на лицето суми по договор за заем от 06.06.2004 г., сключен с руското дружество Енерго Союз и анекс към него. Сочи се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал събирането на гласни доказателства за установяване обстоятелствата по този договор. Подробни съображения по касационните доводи са изложени в представената по делото писмена защита на адв. Г. Тодорова.

Искането е за отмяна на решението в атакуваната част и отмяна на ревизионния акт изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 2021300116/26.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 138/22.01.2014 г. относно установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 13568.34 лева и съответните лихви, както и в частта, в която е изменен ревизионния акт по отношение на установения данък върху доходите за 2005 г. и 2007 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение отмяната на акта в частта за 2004 г., този касационен жалбоподател не оспорва изтеклата погасителна давност за задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за този период, но счита, че погасеното по давност задължение, макар и да не подлежи на принудително изпълнение, не следва да се обявява за несъществуващо и актът, с който се установява не следва да се отменя само на това основание.

По отношение извършеното от съда изменение в задълженията за данък върху доходите за 2005 г. и 2007 г., в жалбата се сочи, че решението в тази част е постановено в нарушение чл. 202 от ГПК, чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и Наредба № 5/26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (отм.). Счита, че в тази част по спора съдът неправилно е възприел пазарните цени на закупени и продадени автомобили от ревизираното лице, определени от експертното заключение, което не е изготвено по предвидените в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК методи за оценка.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Страните, чрез процесуалните си представители оспорват касационната жалба на насрещната страна с искане да бъде отхвърлена като неоснователна.

В хода на касационното производство И. К. С., чрез процесуалния си представител прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията от 2004 г.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като счита, че решението следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за всяка от тях, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

При разглеждането им по същество на спора, съдът съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, в която е изменен при обжалването по административен ред, с който на И. К. С. са установени следните задължения:

• данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 13 568.34 лева и съответните лихви, за 2005 г. в размер на 18433 лева и съответните лихви и за 2006 г. в размер на 24611.09 лева и съответните лихви;

• данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 46083.02 лева и съответните лихви.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. При обжалването по административен ред, решаващият орган е изменил задълженията за процесните периоди до размера посочен по-горе, като е приел, че разходите за издръжка и живот следва да бъдат съобразени с периодите на пребиваване на лицето в чужбина.

С обжалваното решение, съдът е отменил ревизионния акт в частта на установените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г., изменил е акта, като е намалил задълженията за данък върху доходите и съответните лихви за 2005 г. от 18 433 лева на 17810.25 лева и за 2007 г. от 46083.02 лева на 31385.23 лева и е отхвърлил жалбата в останалата част. С оглед изхода на спора разноски са присъдени и на двете страни.

За да постанови този резултат съдът по отношение задълженията за 2004 г. е уважил възражението на оспорващия за изтекъл 5-годишен давностен срок по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.). В тази връзка съдът е приел, че данъкът върху доходите за 2004 г. е следвало да се плати на 15 май 2005 г., поради което давностният срок е започнал да тече на 01.01.2006 г. и изтича на 31.12.2010 г. Ревизионното производство е започнало със ЗВР 1001914/02.03.2010 г. и съгласно чл. 172, ал. 1 ДОПК давността е спряна за срок от една година - до 03.03.2011 г. След тази дата давностният срок е продължил да тече и към 27.04.2012 г., когато е издаден първоначалният ревизионен акт е изтекъл.

За да измени задълженията за ревизираните периоди на 2005 г. и на 2007 г., съдът е приел, че са доказани основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи - неподаване на декларация за 2005 г. и несъответствие на декларираните приходи и доходи на ревизираното лице, с имущественото му и финансово състояние Поради това е приложил презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, според която фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното и е възложил доказателствената тежест за оборването им на задълженото лице.

За 2005 г. съдът е намалил размера на установените при ревизията разходи на лицето, като е кредитирал заключението на съдебно - оценителната експертиза относно стойността на разходите за покупка на лек автомобил Фолксваген Битъл от 31 373 лева, а останалите разходи, както и приходите на лицето за периода са приети така, както са определени по ревизионния акт. По този начин е определена данъчна основа в размер на 76459.39 лева и дължим данък за 2005 г. в размер на 17810.25 лева и съответните лихви.

За 2007 г. изменението в данъчната основа и в размера на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ се дължи на възприетите от съда приходи от продажба на лек автомобил Мерцедес С 600 Л - в размер на 85321 лева и разходи за покупка на лек автомобил Фолксваген Кафер в размер на 31 373 лева. Стойността на останалите приходи и разходи е установена в размера, посочен в ревизионния акт. Определено е превишение на разходите над приходите от 133 621.79 лева, което е обложено с данък в размер на 31 385.23 лева, при определен по ревизионния акт и решението на директора на дирекция ОДОП гр. София данък в размер на 46083.02 лева.

В останалата част жалбата на Иван Стоянов е отхвърлена като неоснователна. За 2006 г. в мотивите на решението е прието, че размерът на данъчната основа, определена съобразно стойностите на приходите и разходите за покупка и продажба на леки автомобили, изчислени от съдебно - оценителната експертиза, както и размерът на данъка за този период, са по-големи от тези, установени при ревизията, поради което и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК е потвърдено задължението по ревизионния акт.

Възраженията на Иван Стоянов за разполагаеми парични средства в размер на 200 000 щатски долара, получени по договор за заем от 06.04.2004 г., сключен с ООО ЕнергоСоюз, Русия с период на усвояване до 06.04.2010 г., са отхвърлени като неоснователни. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за недоказано сключването на договора чрез предаване на заетата сума. Не е установен конкретния размер на усвоените суми по договора, нито момента на получаване на средствата, както и възможността на руското дружеството да ги предостави в заем. По делото е приложен в превод на български език разпит на представляващия ЕнергоСоюз ООО от руските данъчни власти, в който заявява, че не е подписвал договор за заем с Иван Стоянов.

Съдът е отхвърлил и възраженията на ревизираното лице относно разходите за пътуване в чужбина, установени съобразно Наредбата за командировките и специализации в чужбина, предвид липсата на доказателства за действителния им размер.

По касационната жалба на И. К. С.:

Първото оплакване е за нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК при извършената от съда преценка за допустимост за ревизионното производство. Възражението е неоснователно. Съдът е тълкувал и приложил нормата на чл. 109, ал. 1 ДОПК според точния й смисъл и в съответствие с доказателствата по делото, като е приел, че 5 - годишният срок за установяване на задълженията за данък върху доходите за спорните периоди на 2005 г., 2006 г. и 2007 г. не е изтекъл към момента на образуване на ревизията. В тази връзка съдът е отчел обстоятелството, че оспореният ревизионен акт е издаден в резултат на повторна ревизия, започнала с първоначалната заповед за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 1 ДОПК - ЗВР № 1001914/02.03.2010 г., връчена на ревизираното лице на 11.03.2010 г. Позоваването на ЗВР № 1206452/23.08.2012 г. издадена по повод връщането на преписката за нова ревизия, е неоснователно. По аргумент от чл. 155, ал. 4 ДОПК при връщане на преписката за нова ревизия се възстановява висящността на ревизионното производство. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, а не давностен както твърди касаторът и за задълженията по чл. 35 от ЗДОФЛ (отм.) за 2005 г., е започнал да тече на 01.01.2007 г., изтича на 31.12.2011 г. и към началния момент на ревизията през 2010 г. не е изтекъл. По аналогични съображения неоснователно се явява и възражението, че срокът за образуване на ревизия е изтекъл по отношение на останалите ревизирани периоди на 2006 г. и 2007 г., чийто начален момент е съответно от 01.01.2008 г. и 01.01.2009 г.

Възражението за изтекла 5-годишна погасителна давност по отношение задълженията за данък върху доходите за 2005 г. е основателно. Първоинстанционният съд е обсъдил това възражение, но неправилно е приел, че към момента на издаване на оспорения ревизионен акт на 26.07.2013 г. давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК не е изтекъл. В конкретния случай давността е започнала да тече от 01.01.2007 г. и изтича на 31.12.2011 г. Преди изтичането й е започнало ревизионното производство, образувано със ЗВР № 1001914/02.03.2010 г., връчена на 11.03.2010 г. Към този момент са изтекли 3 години, 2 месеца и 10 дни от давностния срок. Изтичането на остатъка от 1 г. 9 месеца и 21 дни е препятствано от спирането на давността за срок от една година от започване на ревизията на 11.03.2010 г. на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК т. е. до 11.03.2011 г., а не както е приел съда - до 03.03.2011 г. От 11.03.2011 г. до издаването на акта на 27.04.2012 г. е изтекъл срок от 1 г., 1 месец и 16 дни или общо 4 години, 3 месеца и 26 дни. С издаване на ревизионния акт съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва и започва да тече нова давност. На основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК за времето на обжалване на ревизионния акт от 23.05.2012 г. до 14.08.2012 г. давността е спряна. С решение № 1983/14.08.2012 г. първоначалният ревизионен акт е отменен, поради което и на основание чл. 172, ал. 4 от ДОПК давността не се смята прекъсната. Оспореният ревизионен акт е издаден на 26.07.2013 г., към който момент остатъкът от давностният срок - 8 месеца и 9 дни е изтекъл. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба на И. С. Неправилно директорът на ОДОП, гр. София и първоинстанционният съд приемат, че с възлагането на повторната ревизия, давността спира до издаването на акта или за още 1 г. Нормата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК изрично предвижда, че давността спира когато е започнало производство по установяване на задължението - до издаване на акта, но за не повече от година. Следователно спирането е за период не повече от една година в рамките на цялото ревизионно производство по установяване на задължението за 2005 г. от началото на ревизията на 11.03.2010 г. до издаването на акта на 26.03.2013 г.

С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице за 2005 г. е неправилно и следва да се отмени, като се отмени ревизионният акт в частта на установения от съда размер на данъка.

Останалите възражения в касационната жалба касаят установените от първоинстанционния съд приходи и разходи.

Правилно и съобразно доказателствата по преписката съдът е приел, че е доказано основание провеждане на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Несъответствието на имущественото състояние на лицето и доходите му е установено още при извършване на предварителната проверка за установяване на факти и обстоятелства, въз основа на представените от лицето доказателства за действително направените разходи за покупка и продажба на леки автомобили.

Правилно в решението е прието за недоказано получаването на сума в общ размер от 200 000 щатски долара по договор за заем от 06.06.2004 г. и анекс към него от 06.05.2007 г. със заемодател ЕнергоСоюз ООО, Русия. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и правилно е приел, че не се доказва сключването на договора и усвояването на конкретни суми в ревизираните периоди. Налице са доказателства, че законният представител на руското дружество отрича сключването на договора и предоставянето на суми на Иван Стоянов пред руските данъчни власти. Основанието за облагане по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е установено чрез събраните при ревизията доказателства за приходите и разходите на лицето за всеки от процесните периоди. Поради това правилно съдът е приложил презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК и е възложил доказателствената тежест за оборване фактическите констатации в ревизионния акт на ревизираното лице.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на чл. 158 във връзка с чл. 57, ал. 2 и ал. 3 ДОПК при отхвърляне на искането за събиране на гласни доказателства. От една страна в конкретния случай доказателственото искане е направено бланкетно, без да са посочени конкретните обстоятелства по договора за заем, които ще се установяват чрез разпит на свидетел.

За 2006 г., настоящият състав преценява, че съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на формираната данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При постановяване на решението съдът е обсъдил единствено разходите за покупка на леки автомобили, определени от заключението на съдебно - оценителната експертиза /СОЕ/. В тази връзка правилно е приложена нормата на чл. 160, ал. 5 ДОПК, тъй като установените от вещото лице разходи за покупка на два автомобила, обосновават по-висок размер на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за този период.

Видно от мотивите на ревизионния доклад данъчната основа за 2006 г. от 105 232.95 лева не е определена въз основа на недостиг на парични средства на годишна база, тъй като към 31.12.2006 г. е установено положително салдо от 780.32 лева. Недостигът на парични средства е определен месечно - към 30.06.2006 г., 12.08.2006 г. и към 30.10.2006 г. Така определена данъчната основа не отговаря на изискването по материалния закон за облагане на общия годишен доход на физическото лице /арг. от чл. 13 и чл. 14 от ЗОДФЛ (отм.)/. По същия начин е изчислено превишението на разходите над доходите на лицето и в заключението на вещото лице.

Съгласно ревизионния акт приходите на И. С. за 2006 г. са в общ размер на 34502.88 лева. Формирани от начално салдо в размер на 780.32 лева, доход от трудови правоотношения, възнаграждение по договор за управление и от продажба на Фолксваген Битъл за сумата от 26 800 лева. Продажната цена на автомобила, определена от експертизата по чл. 60 ДОПК е по-висока от продажната цена, посочена в договора за покупко - продажба от 26.05.2006 г. - 1000 лева. С оглед забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК и необосноваността на съдебно - оценителната експертиза, този приход следва да се приеме в размера, приет от ревизиращите органи . В ревизионния акт са посочени разходи за 2006 г. в общ размер на 138000.55 лева /за пътуване до Австрия и Швейцария - 410.60 лева, допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ в Блу Слим Рекърдс ООД в размер на 25 000 лева, 7 вноски по договор за лизинг от 7 675.79 лева всяка или 53730.53 лева общо, обичайни разходи за издръжка и живот в общ размер на 2065 лева, 55800 лева - разходи за покупка на два автомобила съгласно експертизата по чл. 60 от ДОПК, 994.42 лева - разходи за престой в Катарино Спа./. Този размер на разходите за 2006 г. се потвърждава и от заключението на ССЕ - таблица 7, колона 6 (л. 298 от делото). Налице е превишение на разходите над приходите за 2006 г. с 103497.17 лева. Това е и данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, върху която дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е в размер на 24 203.32 лева и съответните лихви. След приспадане на внесения от лицето данък от 946.46 лева - задължението е в размер на 23256.86 лева и съответните лихви. За разликата до пълния изменен в решението на директора на дирекция ОДОП град София размер на данъка за 2006 г. от 24 611.09 лева и съответните лихви, решението е неправилно и следва да се отмени. В тази връзка следва да се посочи, че решаващият орган е изменил размера на данъка за 2006 г. на 24611.09 лева, без да вземе предвид внесения от ревизираното лице данък върху доходите за 2006 г. в размер на 946.46 лева. Видно от разпоредителната част на ревизионния акт, задължението за 2006 г. е установено в размер на 23 673.44 лева и съответните лихви, а не както е приел директора на дирекция ОДОП град София - 24619.90 лева. По този начин административният орган е нарушил забраната по чл. 155, ал. 8 ДОПК и е изменил акта във вреда на задълженото лице. В случая не се касае за очевидна фактическа грешка, поради грешни изчисления, тъй като изобщо липсва формирана воля на органа да приспадне внесения от лицето данък в размер на 946.46 лева.

От изложеното следва, че решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата на И. К. С. относно установените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за сумата над 23256.86 лева до пълния изменен от директора на дирекция ОДОП София размер на данъка 24 611.09 лева и съответните лихви е неправилно постановено и на основание чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде отменено в тази обжалвана част. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени ревизионният акт, изменен с решението на директора на дирекция ОДОП гр. София за посочената разлика.

По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП град София:

По отношение задължението за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. по същество страните не спорят, че 5-годишният давностен срок по чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), респективно по чл. 171, ал. 1 ДОПК е изтекъл към момента на издаване на оспорения ревизионен акт. Възраженията в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП град София са свързани с обстоятелството, че ревизионният акт в този случай не следва да се отменя само на това основание. Тези доводи не намират законова опора. Погасителна давност препятства възможността за принудително събиране на вземането. Ревизионният акт съгласно чл. 209, ал. 2 ДОПК е изпълнително основание, въз основа на което се предприема принудително изпълнение. Поради това погасеното по давност публично задължение не подлежи на установяване с акт, който представлява основание за принудително изпълнение.

Основателно е и възражението на ревизираното лице, направено в хода на касационното производство за изтекла абсолютна давност за задълженията от 2004 г. Нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК /ред., в сила от 01.01.2006 г./ предвижда 10-годишна абсолютна погасителна давност за погасяване на публичните задължения, независимо от спирането и прекъсването на давността, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, В случая абсолютната давност за данъка върху доходите за 2004 г. е започнала да тече на 01.01.2006 г. и е изтекла на 31.12.2015 г. Като е отменил в тази част ревизионния акт, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да се остави в сила.

За 2005 г. възприетият от съда размер на разхода за покупка на лек автомобил Фолксваген Битъл съответства на разхода от 16041.67 евро по фактура № 6293/04.07.2005 г. По отношение на този разход са неоснователни доводите в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП, гр. София за нарушение на чл. 202 от ГПК при кредитиране заключението на съдебно - оценителната експертиза. Видно от заключението, вещото лице е дало цена на придобиване в левова равностойност на цената по фактурата на придобиване. В този смисъл е и заключението на ССЕ, като е налице разлика в изчисляване на левовата равностойност, която не следва да се третира във вреда на ревизираното лице.

Освен това предвид изложеното по - горе, към момента на издаване на оспорения ревизионен акт, е изтекла 5-годишната погасителна давност за данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ, дължим за ревизирания период на 2005 г.

Поради това решението в частта, в която е намален (отменен) данъка за 2005 г. следва да се остави в сила като краен резултат.

По отношение на 2007 г. решението в частта, в която е намален данъка от 46083.02 лева на 31 385.23 лева, е частично неправилно. Разликата в размера на данъчната основа и дължимия данък, определени в РА и в съдебното решение се дължи в разликата на приходите от продажба на л. а. Мерцедес С 600 Л и на разликата в разходите за покупка на л. а. Фолксваген Кафер. Основателно е възражението в касационната жалба, че съдът в нарушение на чл. 202 от ГПК е кредитирал определената от заключението на СОЕ пазарна цена от 85321 лева и незаконосъобразно е включил тази сума като приход на лицето. така определената пазарна цена не се подкрепя от останалите доказателства и не съответства на година на производство на автомобила. В противоречие със заключението на СОЕ е приел, че разходът за закупуване на л. а. Фолксваген Кафер е в размер на 31 373 лева. Това е разходът определен от вещото лице за покупка на друг л. а. марка Фолкваген Битъл, който разход е относим за данъчен период 2005 г., а не за 2007 г. Разходът за покупка на Фолксваген Кафер е в размер на 800 лева по договор за покупко - продажба от 06.03.2007 г. При ревизията с експерт е определена пазарна цена на придобиването - 1200 лева, а СОЕ е посочила цена от 1126 лева. По съображения изложени по-горе определената от СОЕ пазарна цена е необоснована, тъй като се основава на цената на нов автомобил, произведен октомври 2007 г., а процесният е производство 1983 г. По съображения на изложените по -горе и с оглед презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, следва да се приеме, че разходът определен при ревизията от 1200 лева не е оборен чрез насрещно доказване от ревизираното лице.

Приходите са тези, установени по ревизионния акт - 31 664.76 лева, включително приход от 23 900 лева от продажба на л. а. Мерцедес С 600, които не могат да бъдат намалени с оглед забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК. Разходите, установени при ревизията са в общ размер на 226 530.79 лева. Разходите превишават приходите със сумата от 194 866.03 лева, а не с 194 914.70 лева, както е прието в ревизионния акт. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху така определената данъчна основа е в размер на 46083.85 лева и съответните лихви. След приспадане на внесения през годината данък от 1206.85 лева - задължението за внасяне е 44877 лева и съответните лихви.

За 2007 г. предмет на съдебен контрол е данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, изменен с решението на директора на дирекция ОДОП гр. София в размер на 46083.02 лева и съответните лихви /арг. от чл. 156, ал. 1 ДОПК/. И за този период, решаващият орган е нарушил чл. 155, ал. 8 от ДОПК и чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и не е приспаднал внесеният от лицето данък за 2007 г. в размер на 1206.85 лева.

От изложеното следва, че първоинстанционният съд правилно като краен резултат е изменил ревизионния акт като е намалил размера на данъка за 2007 г. за сумата от 46083.02 лева на 44877 лева. За разликата от тази сума до пълния намален размер на данъка от 31385.23 лева, решението е неправилно постановено и следва да се отмени, като се уважи касационната жалба на директора на дирекция ОДОП град София и се потвърди ревизионният акт.

По изложените съображения се налага краен извод, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно установените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - за сумата 17810.25 лева и съответните лихви, за 2006 г. - за сумата над 23256.86 лева до пълния изменен от директора на дирекция ОДОП София размер на данъка 24 611.09 лева и съответните лихви. В тази част решението следва да отмени и да се постанови друго, с което да отмени ревизионният акт.

Решението е неправилно и в частта, в която е изменен ревизионният акт за 2007 г. като е намален размера на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за разликата от 44877 лева до пълния намален размер на данъка от 31385.23 лева и съответните лихви. В тази част решението следва се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Иван Стоянов

В останалата част решението е правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дирекция ОДОП град София разноски за сумата над 2 574 лева

С оглед частичното уважаване и на двете касационни жалби, разноски за касационното производство се дължат и на двете страни по делото. Иван Стоянов е предявил разноски в размер на 785 лева за двете съдебни инстанции. Съобразно материалния интерес, за който се уважава касационната му жалба и се оставя в сила първоинстанционното решение в частта, в която са отмени установените задължения - му се дължат разноски в размер на 264.19 лева за двете съдебни инстанции. На дирекция ОДОП гр. София се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2574 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След компенсация на И. К. С. следва да бъде осъден да заплати на дирекция ОДОП град София сумата от 2309.81 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,