Определение № 7740 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5613/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Я. К., Г. П. Б., Г. К. К. срещу Определение № 1291/05.02.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 337/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на А. Я. К., Г. П. Б., Г. К. К. срещу т. 2.1 и т. 2.5 от Заповед № 8121з-2017/01.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи и е прекратено производството по делото. Частните жалбоподатели оспорват жалбата с доводи, че обжалваното определение е недопустимо, алтернативно незаконосъобразно. Считат, че оспорената пред първоинастанционния съд заповед е общ административен акт, поради което в нарушение на изискването на чл. 182а АПК неправилно съдебният акт е постановен от едноличен състав, а не от тричленен състав. Молят обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частните жалбоподатели се представляват от адв. Паскалев. Ответникът – Министърът на вътрешните работи не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ са били т. 2.1 и т. 2.5 от Заповед № 8121з-2017/01.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи. В т. 1 на Заповед № 8121з-2017/01.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено за постигнати резултати и съществен принос в изпълнението на целите и приоритетите в дейността на МВР през 2023 г. награждаването с индивидуална парична награда в размер на 1000 лв. на служителите на МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на заповедта. В т. 2 на заповедта е предвидено кои служители да не се награждават, като в т. 2.1 е посочено, че това са служителите, които към датата на издаване на заповедта са с наложени дисциплинарни наказания през периода от 01.01.2023 г. до издаването ѝ. В т. 2.5 е посочено, че това са служителите, които през целия период от 01.01.2023 г. до издаването на заповедта нямат действително отработени дни в МВР, независимо от причините за това (ползване на разрешен законоустановен отпуск – платен, неплатен, за временна нетрудоспособност и други). За да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по делото първоинстанционният съд е посочил, че адвокатът на жалбоподателите е указал с жалбата, че Заповед № 8121з-2017/01.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи „следва да се разглежда като общ административен акт, по смисъла на чл. 65 от АПК“. Съдът е приел, че оспорваната заповед не е общ административен акт, а вътрешноведомствен акт. Посочил е, че нормата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК изключва прилагането на Кодекса, по отношение на „актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта“. Определението е неправилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорваната заповед е вътрешноведомствен акт. Видно от посоченото в т. т. 4, 5, 6 на заповедта същата създава задължения за органи, подчинени на органа издател на акта. Доводите в частната жалба, че заповедта като общ административен акт е следвало да се разгледа от тричленен състав са неоснователни. Обжалваното определение е валидно, тъй като е постановено от законен съдебен състав. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Първоинстанционният съд се е позовал на първата част от разпоредбата, за да приеме, че заповедта не подлежи на съдебен контрол. Макар и вътрешноведомствен акт Заповед № 8121з-2017/01.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи, в оспорваната ѝ част, засяга правата и законните интереси на жалбоподателите, доколкото в оспорените точки се определят лицата, които няма да получат индивидуална парична награда, а те твърдят, че попадат в тази категория, поради което заповедта в обжалваната ѝ част, следва да подлежи на съдебен контрол. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение