Решение № 1772 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 226 АПК и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена чрез процесуален представител от И. В. Д., К. В. Д., М. И. Г., Н. Д. Н., Д. Б. Т., И. Б. Н., срещу Решение № 2520/05.03.2025 г., постановено по адм. д. № 161/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от тях срещу Община Варна искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявени във връзка с твърдени незаконни фактически действия и бездействия при изграждане на инфраструктурен обект /кръгово кръстовище на бул. „Васил Левски“ в гр. Варна/, както и са присъдени разноски в полза на ответника. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторите твърдят, че съдът неправилно е приел липса на незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод административна дейност на органи и длъжностни лица на Община Варна, като е игнорирал обстоятелството, че общината е възложител на строежа и е действала като административен орган във връзка с одобряването и реализирането на обекта. Поддържа се, че при строителството е осъществено фактическо засягане на имота и са разрушени сгради/постройки без проведена отчуждителна процедура и без обезщетяване, поради което е налице причинна връзка между поведението на общината и настъпилите вреди. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че правилно първоинстанционният съд е приел липса на доказан незаконосъобразен акт, действие или бездействие на общински орган/длъжностно лице при или по повод административна дейност, както и липса на доказана причинна връзка между твърдяното увреждане и поведение на общината. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски, с възражение за прекомерност при евентуално претендирани от насрещната страна адвокатски възнаграждения. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище по съществото на спора и счита, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по искова молба на касаторите - И. В. Д., К. В. Д., М. И. Г., Б. И. Н. - починал в хода на процеса и като ищци по делото са конституирани неговите наследници: Н. Д. Н. /съпруга/, И. Б. Н. /син/, и Д. Б. Т. /дъщеря/ срещу Община Варна за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер 151 980,41 лв. с претенция за законна лихва, твърдяно настъпили от незаконни фактически действия и/или бездействия на служители на общината, осъществени на 01.03.2019 г. при изграждане на инфраструктурен обект в гр. Варна – кръгово кръстовище на бул. „Васил Левски“, изразяващи се, според ищците, в усвояване на част от техен недвижим имот – [ПИ] по КККР с административен адрес гр. Варна, [улица], заличаване на границите му на място, разрушаване изцяло на масивна жилищна сграда, собственост на И. Д. и К. Д., както и частично разрушаване на масивна жилищна сграда, собственост на М. Г. и Б. Н., при твърдяна липса на отчуждителна процедура, без обезщетение и без уведомяване за предстоящи строителни дейности, за евентуално отчуждаване и за кадастрални/регулационни изменения. В условията на евентуалност с допълнителни молби ищците са въвели и основание „незаконосъобразни бездействия“, изразяващи се според твърденията им в непредприемане на действия по уведомяване, непровеждане на отчуждителна процедура и невключване на имота в одобрените инвестиционни проекти. По делото е установено правото на собственост на ищците върху процесния имот и част от сградния фонд в него от представените писмени доказателства: за И. В. Д. и К. В. Д. – Протокол за съдебна спогодба от 17.07.1984 г. по гр. д. № 3275/1984 г. на Районен съд – Варна, както и Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер]/13.02.1987 г., [заличен текст]; за М. И. Г. и Б. И. Н. – [нотариален акт]/02.06.1972 г., [заличен текст], [нотариален акт]/07.02.1978 г., [заличен текст], [нотариален акт]/07.02.1978 г., [заличен текст], както и посочения Протокол за съдебна спогодба от 1984 г.; след настъпване на смъртта на Б. Н. – препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, въз основа на които в процеса са конституирани неговите наследници като ищци. Делото е разгледано за втори път от състав на Административен съд – Варна, след като с Решение № 504 от 17.01.2023 г. на Върховен административен съд по адм.дело № 9572 от 2022г. е отменено Решение № 1050 от 28.07.2022 г. по адм.дело № 341 от 2021 г. по описа на АдмС – Варна. В изпълнение на указанията на ВАС при връщане на делото за ново разглеждане, към доказателствения материал е приобщена изцяло отчуждителната преписка за имота. От нея и от приложените заповеди е установено, че със Заповед № 1392/21.04.1987 г. (по чл. 98 от ЗТСУ) на Председателя на ИК на ОНС – Варна недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. [номер], [улица], подрайон XIV, пл. сн. № 11, собственост на Б. И. Н., М. И. Г., К. В. Д. (Д.) и И. В. Д., е бил отчужден в полза на държавата поради предвидено по застроителния и регулационен план мероприятие „жилищни блокове“. По преписката са налични данни за определяне на обезщетяване (съответни оценителни документи), като обаче впоследствие мероприятието е отпаднало. Установено е, че със Заповед № 1129/08.07.1998 г. на Кмета на Община Варна, поради отпадане на мероприятието от плана за строителство, е отменена Заповед № 1392/21.04.1987 г. за отчуждаване на недвижимия имот пл. сн. № 11, кв. [номер], подрайон 14, [улица], собственост на посочените лица. По делото са събрани данни, че липсват сведения за обжалване на отменителната заповед от 1998 г., като този факт е отразен и в заключенията на назначените експертизи. В същия доказателствен контекст е обсъдена и Заповед № Г-372/25.10.1994 г. на Кмета на Община Варна, с която е одобрено частично изменение на застроителния и регулационния план и съставения квартално застроителен и силуетен план за съответните парцели/имоти, като за имот пл. № 11 (процесният) по този устройствен план се отрежда УПИ (в рамките на общо блоково застрояване), при констатация, че предвиденото мероприятие не е реализирано, а границите на съответния УПИ не са нанесени в действащата кадастрална карта. Установено е по делото, че във връзка с изграждането на инфраструктурния обект – кръгово кръстовище на бул. „Васил Левски“ има одобрени от Главния архитект на Община Варна инвестиционни проекти и е издадено Разрешение за строеж № 135/ГИ от 10.08.2018 г., влязло в сила на 05.09.2018 г. По експертни данни и по приложени документи е изяснено, че за участъка (подобект от км 0+150 до км 2+924) откриването на строителната площадка е извършено на 25.09.2018 г. Във връзка с възлагането на строителството е приет по делото и договорът за изпълнение на строителството – Договор рег. № Д17001425ВН/06.10.2017 г. за изпълнение на обособена позиция „Изграждане на бул. „Васил Левски“, по който изпълнител е „Хидрострой“ АД, гр. София, като е приета и проектна/строителна документация (вкл. проект за временна организация и безопасност на движението – ВОБД, части „Пътна“, „План за организация на движението“, план за безопасност и здраве и др.). За фактическото състояние на имота, засягането му от реализирания обект и съдбата на сградите в него съдът е обсъдил заключенията на няколко съдебно-технически експертизи и една комплексна съдебно-оценителна експертиза, назначавани при първото разглеждане на делото и при новото му разглеждане. По първоначална СТЕ (инж. Л. И.) са изготвени комбинирани скици, отразяващи границите на [ПИ], частта от него, попадаща в инфраструктурния обект съгласно Разрешение за строеж № 135/ГИ/10.08.2018 г. и действащия устройствен план (вкл. съобразно заповедта от 1994 г.), както и сградите по КККР. При оглед е констатирано, че имотът е частично ограден откъм запад (метална порта), откъм юг е ограничен от съседни имоти и частично от север, а в останалата част е разграден; установено е, че сгради с идентификатори [номер] и [номер] са напълно разрушени, жилищната сграда [номер] не е разрушена изцяло, но е без прозорци, а селскостопанската сграда [номер] съществува без видими следи от нарушена цялост. Експертът е изяснил, че частта, която попада в трасето на реализирания инфраструктурен обект като улична регулация/тротоар, е точно 7 кв.м., като засяга и част от сграда [номер]. При приемане на заключението е пояснено, че по отношение на тези 7 кв.м. не е установено провеждане на отчуждителна процедура и не са открити строителни книжа/акт за отчуждаване за този конкретен обхват, като и ответникът не е спорил по делото, че за тези 7 кв.м. няма проведено отчуждаване. По комплексната съдебно-оценителна експертиза (в.л. М. С.) е определена пазарна цена на сградите/постройките в имота в два варианта (с оглед разлики между описани площи и площи по КККР), чрез метод на пазарните аналози, с използвани сделки-аналози (приложени по делото). По друга СТЕ е изследван статутът на сградите като законни/търпими строежи по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, като е прието, че процесните постройки са законни или търпими. При новото разглеждане са назначени СТЕ и допълнителна СТЕ от вещо лице със специалност „строителен инженер – геодезист“ (инж. Р. П.), както и отделна СТЕ от вещо лице със специалност „инженер по транспортно строителство“ (инж. К. Ч.). Инж. П. е проследила устройствени планове във времето и е изготвила комбинирани скици от действащите във времето планове и от действащата кадастрална карта. В основната СТЕ е потвърдено, че имотът е бил отчужден със Заповед № 1392/21.04.1987 г. и че отчуждаването е отменено със Заповед № 1129/08.07.1998 г., като са посочени липса на данни за обжалване на отменителната заповед и са анализирани предвижданията на плана по Заповед № Г-372/25.10.1994 г. Експертът е нанесъл на отделна скица площта от 7 кв.м. от процесния ПИ, попадаща в трасето на бул. „Васил Левски“ ([ПИ]). Установено е, че към момента на огледа постройките в имота са съборени, като е останала частично (североизточна част) от сграда [номер], а за събарянето не е открита нарочна заповед. В допълнителната СТЕ инж. П. е анализирала предвидения технически проект за обект „Кръг Цар Освободител“ и е приела, че при спазване на проекта част от [ПИ] (7 кв.м.) попада в предвидения тротоар и засяга сграда [номер], като е дадено заключение, че при така предвидената линия на тротоара (преминаваща диагонално през сградата) конструкцията ѝ се нарушава и тя не може да бъде запазена. Експертът е отчел и че за целите на вертикалната планировка е предвиден насип и че технологията на изпълнение на земните работи в конкретния участък предполага навлизане на тежка техника в по-голяма част от имота, поради което, според експертната преценка, са били разрушени и други сгради (вкл. 10135.1026.37.3, 10135.1026.37.5 и 10135.1026.37.2), като тази част от заключението е оспорена от ответника като почиваща на предположения. Вещото лице е използвало и визуализации по „Google Earth Pro“ за периода юли 2018 – юли 2019 г., като изрично е отбелязано, че това е ненадлежен технически източник и позволява само приблизителни констатации за състоянието на имота, без детайлно установяване на следи от техника или точен момент на разрушаване. Инж. Ч. е изследвал проектните части, касаещи транспортната схема, организацията на движението, плана за безопасност и здраве и временната организация и безопасност на движението. По заключението е установено, че има одобрена транспортна схема и проектни решения, по силата на които част от [ПИ] с площ 7 кв.м. се засяга за реализиране на тротоарна настилка (комбинираща вело- и пешеходно движение) в обхвата на уличната регулация, но в проектите за ВОБД не са открити данни процесният имот да е бил засегнат от въведената временна организация на движението по време на строителството, като при справки в общината не са намерени схеми на ВОБД, които да засягат конкретно процесния имот. Събрани са и гласни доказателства. Свидетел С. М. Д., живеещ в съседство, е заявил, че в имота е имало две къщи, като при строителството на бул. „Васил Левски“ едната е съборена изцяло, а другата – частично, и че е виждал камиони/тежка техника да навлизат в имота, като ги е свързал със строителя на пътя. Свидетел В. Д. Б. е посочила, че е знаела за наличието на две къщи, че тази на И. и К. е съборена, но няма преки впечатления кой и как е извършил събарянето, и е отбелязала, че в двора е имало следи от гуми на голям камион. Като писмени доказателства по делото са приети и документи, свързани с реакцията на администрацията след жалби. В тази връзка е обсъдено писмо рег. № РД19007987ВН_001ВН от 09.05.2019 г. от Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“ при Община Варна, с което ищците са уведомени, че дирекцията не е възлагала премахване на сгради от имота им, тъй като същият не е бил предмет на отчуждителна процедура във връзка с изграждане на бул. „Васил Левски“. Представено е и писмо/информация от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна относно партидите на имота, в което се съдържат данни за вписвания по партиди в различни периоди, както и последващо служебно отразяване на собственици по данни от Агенцията по вписванията, включително имената на ищците и наследодателя. В обобщение на доказателствата, при новото разглеждане съдът е приел за установено: първо - наличие на отчуждаване на имота през 1987 г. със Заповед № 1392/21.04.1987 г. по ЗТСУ и отмяната му през 1998 г. със Заповед № 1129/08.07.1998 г. поради отпадане на мероприятието; второ - наличие на планови предвиждания по Заповед № Г-372/25.10.1994 г., без реализиране на блоковото строителство; трето - наличие на одобрени инвестиционни проекти и издадено Разрешение за строеж № 135/ГИ от 10.08.2018 г., в сила от 05.09.2018 г., с откриване на строителна площадка на 25.09.2018 г. за съответния участък и реализиране на строителството от изпълнител „Хидрострой“ АД по договор от 2017 г.; четвърто - фактическо засягане на процесния имот от реализирания обект – по експертни данни в трасето на тротоара попада площ от 7 кв.м. от [ПИ], като се засяга сграда 10135.1026.37.2, при констатации за разрушени/липсващи към огледа сгради и използване на имота като терен за маневриране/достъп на строителна техника в хода на строителството; пето - липса на данни за издадена нарочна заповед за премахване на постройките и липса на проведена отчуждителна процедура за засегнатите 7 кв.м., като в същото време по делото са събрани данни, че общината не е възлагала премахване на сгради от имота по административен ред. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, приемайки, че не са доказани кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – липсва доказано незаконосъобразно действие/бездействие на орган или длъжностно лице на общината при или по повод административна дейност, както и причинна връзка между такова поведение и твърдените вреди. Приел е още, че за частта от имота, попадаща в уличната регулация- реализацията на тротоар /установена по експертизи като 7 кв.м./, приложим е специалният отчуждителен ред по Глава трета на Закона за общинската собственост /ЗОС/, който не може да бъде заместен с иск по ЗОДОВ, а твърдяното разрушаване на сгради и навлизане на техника в имота се свързва с дейността на строител, който се явява изпълнител на строежа, а не с поведение на общински органи и длъжностни лица в рамките на административна дейност. Счел, е че недоказано е останало и претърпяването на вреди от ищците, както и техният размер. Стигнал е до заключение, че в случая предвид липсата на проведена процедура по ЗОС ищците не са загубили правото на собственост върху процесната част на притежавания от тях недвижим имот, поради което претенцията за обезщетение в размер на неговата стойност е необоснована. Накрая е обосновал извод, че не е налице и причинна връзка между незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служители на общинската администрация и претендираните в исковата молба неимуществени вреди. С оглед на което отхвърлил изцяло субективно и обективно съединените искове на ищците. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон по отношение претенцията за неимуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира безвиновната отговорност на държавата и общините по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тежест на ищците е установяване на всички елементи обосноваващи отговорността по ЗОДОВ. Неоснователни са оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на извода на първата инстанция, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая, въз основа на събраните доказателства, включително заключенията на назначените експертизи и свидетелските показания, правилно е прието, че по отношение на частта от имота, която действително се засяга /7 кв.м./ от реализирания инфраструктурен обект, приложимият ред за защита и обезщетяване е специалният ред по ЗУТ и ЗОС, а не общият деликтен ред на ЗОДОВ. От фактическите констатации, се установява, че засягането на ПИ 10135.1026.37 от обхвата на бул. „Васил Левски“ е в размер на 7 кв.м., попадащи в зоната на предвиден/изпълнен тротоар и засягащи сграда с [идентификатор]. При така установения обем на засягане, правилен е правният извод на Административен съд – Варна, че при реализиране на обекти – публична общинска собственост, какъвто е общински път/булевард, законодателят е предвидил специален административноправен ред за принудително отчуждаване и обезщетяване - чл. 205 и сл. ЗУТ, вр. чл. 21 и сл. ЗОС, включително за определяне на равностойно парично обезщетение по предвидения ред. Наличието на този специален законов ред изключва приложението на ЗОДОВ по силата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Ето защо, доколкото касаторите претендират по същество стойността на „отнета“ част от имота, твърденията им сочат спор от сферата на отчуждителните отношения и обезщетяването при засягане от обект – публична общинска собственост, което не може да бъде заместено чрез иск по ЗОДОВ. Необсъждането или различното квалифициране на тези твърдения би довело до заобикаляне на специалния законов режим и до присъждане на обезщетение по ред, който законът изрично изключва при наличие на специален ред. Неоснователно е и оплакването, че общината следва да отговаря по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ единствено поради качеството си на възложител на строежа. ЗОДОВ ангажира отговорност за вреди от незаконосъобразна административна дейност – актове, действия или бездействия на органи/длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнение на административни функции. По делото правилно е прието, че не се доказа релевантният за иска по ЗОДОВ факт – конкретни незаконосъобразни фактически действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на общината, които пряко да са причинили твърдените вреди (разрушаване на сгради, „усвояване“ на площ, навлизане и маневриране на техника в имота). Събраните гласни доказателства сочат навлизане на тежка техника и извършване на действия по време на строителството, но те не установяват извършителството от общински служители. Напротив, данните по делото, включително договорът за изпълнение на строителството с изпълнител „Хидрострой“ АД и съдържанието на кореспонденцията на общинската администрация, подкрепят извода на първата инстанция, че строително-монтажните работи са изпълнявани от външен изпълнител, а не от длъжностни лица на общината. Следователно, и при твърдяно противоправно увреждане, причинено при изпълнение на строителството, защитата срещу причинителя/възложителя по гражданскоправните правила на непозволеното увреждане не е идентична и не се покрива с предпоставките на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която е функционално обусловена от административната дейност на държавни/общински органи и длъжностни лица. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразни „бездействия“ (неуведомяване, непровеждане на отчуждаване, невключване на имота в инвестиционните проекти и др.) като основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да се приеме незаконосъобразно бездействие като елемент от фактическия състав, е необходимо да се установи конкретно, индивидуализирано и дължимо по закон поведение (задължение за действие) на орган/длъжностно лице, което не е изпълнено, както и пряка причинна връзка между това неизпълнение и настъпилите вреди. В конкретния случай правилно е прието, че твърденията за „непровеждане“ на отчуждителна процедура и „необезщетяване“ сами по себе си не трансформират спора в такъв по ЗОДОВ, доколкото законът е предвидил специален ред и специални способи за защита при засягане на имоти от обекти – публична собственост, включително оспорване на административни актове и определяне на обезщетение по специалния ред. При това положение липсата на реализирана отчуждителна процедура не съставлява по необходимост незаконосъобразно „фактическо“ бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а сочи към неиздаване/липса на административни актове в рамките на отчуждителното производство, по отношение на което законът урежда самостоятелни средства за защита. Отделно, при доказателствата по делото не се установява и причинна връзка между твърдяното неуведомяване и настъпването на конкретните имуществени вреди, още повече че част от твърдените вреди са свързани с действия при строителството, за които не е доказано да са осъществени от общински длъжностни лица. При така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказана първата и основна предпоставка за ангажиране отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно действие/бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод административна дейност, както и че при наличието на специален законов ред за обезщетяване при засягане на имот от обект – публична общинска собственост (отчуждаване и обезщетяване) ЗОДОВ е неприложим по силата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Като е достигнал до тези изводи, Административен съд – Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответника, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв., платимо от касаторите. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,