Определение № 307 от 24.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2060/2014 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от адв.К.С. – особен представител на ответника по касация С. Д. Т. за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските, като и бъде присъдено възнаграждение за отговора по чл.287 ал.1 ГПК, който е депозирала по делото. Ответникът по молбата ЗАД”А. България е представил отговор в който сочи, че молбата за присъждане на възнаграждение на особения представител е неоснователна, тъй като отговори и на двете касационните жалби (на застрахователното дружество и на В. Б.) не са били депозирани от адв.С.. Молбата е допустима. Разгледана по същество е основателна. След като изиска делото от Хасковския окръжен съд, настоящият състав констатира, че действително е бил представен (л. 70-73) отговор на касационната жалба на застрахователното дружество, изготвен от особения представител адв.К. С.. Разноските са поискани своевременно със самия отговор при позоваване на чл.9 от Наредба № 1/2004 год. за минималните адв.възнаграждения. Обжалваемият интерес за [фирма] е бил 21672.18 лв. Съобразно чл.9 вр.чл.7 от Наредба № 1/2004 год. и на основание чл.78 ал.3 вр.чл.29 ал.2 предл.2 ГПК на особения представител ще следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1160 лв., дължимо от касатора [фирма]. Предвид на горното като счете, молбата за основателна, ВКС – Търговска колегия, І т.о., по реда на чл.248 ГПК