Определение № 246 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 202/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. И. С. – процесуален представител на Й. Б. Г., против определение от 28.4.2011 г. по гр.д.№4360/2004 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV-Б състав, с което е обезсилено решение от 16.7.2005 г. по гр.д.№21878/2003 г. на Софийския районен съд, ГК, 25 състав, с което отхвърлен предявеният от С. Г. К. против Б. Й. Г. иск с правно основание чл.227, б.”в” ЗЗД, в необезсилената съгласно определение №454/01.11.2007 г. по ч.гр.д.№720/2007 г. на ВКС, ІV г.о., част – спрямо законният наследник на С. Г. К. – Й. Б. Г. и производството в тази част е прекратено. С обжалваното определение е прието, че с извършеното от първоначалната ищца нотариално завещание от 05.4.2005 г. завещание, същата е определила за единствен наследник Л. И. М., който съгласно нормата на чл.16, ал.1 ЗН е универсален наследник на цялото имущество на завещателката. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че при липса на данни че завещанието е атакувано относно неговата валидност/чл.43 ЗН/ или по реда на чл.30 от същия закон в друг съдебен процес, то формалното конституиране на законния наследник в настоящия процес, не сочи на негова легитимация като заместник на първоначалната ищца по реда на чл.120 ГПК/отм./., тъй като последната се е разпоредила с цялото си имущество за след смъртта си с универсално по характер завещание в полза на трето лице – Л. М., който е заявил отказ от спорното право в хода на въззивното производство. В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на изводите на СГС относно прилагането на чл.16, ал.1 ЗН. Твърди се, че е дерогирано действието на друг съдебен акт на ВКС по друго дело. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба Б. Й. Г. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че тя отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Определението на Софийския градски съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че частният жалбоподател в настоящото производство не е легитимиран в настоящия процес предвид безспорното наличие на завещателно разпореждане от страна на първоначалната ищца по чл.16, ал.1 ЗН с цялото й имущество в полза на трето лице. Законосъобразно и обосновано е прието, че при липса на данни, че това завещателно разпореждане е недействително/част VІ от ЗН/, както и че е налице производство по част ІV ЗН/чл.30/, наследникът по завещание се явява универсален правоприемник. Друг е въпросът, че при наличието на посочените данни частният жалбоподател в настоящото производство не е следвало да бъде конституиран по реда на чл.120 ГПК/отм./ като страна по настоящото дело. Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – потвърдено.