Определение № 2140 от 29.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 592/2023 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на „Агро - Т. Груп“ ЕООД, [населено място], с която моли да се допълни определение № 1080 от 25.04.2024 г. по т.д. №592/2023г. по описа на ВКС на РБ, ТК, І т.о., в частта за разноските, като бъде присъдена сумата от 2 800 лв. - направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответникът „Б. Биосерт“ ООД, [населено място], не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение № 1080 от 25.04.2024 г. по т.д. № 592/2023 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение № 1460 от 22.11.2022 г. по в.гр.д. № 1996/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на Решение № 4161 от 31.10.2019 г. по гр.д. №2654/2018 г. на Районен съд – Пловдив „Б. Биосерт“ ООД е осъдено да заплати на „Агро - Т. Груп“ ЕООД на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 23 001, 07 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на „Б. Биосерт“ ООД по сключен с „Агро - Т. Груп“ ЕООД на 22.10.2015г. договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2980, както и за заплащане на сумата от 1 638,90 лв. – обезщетение за забава от 12.05.2017г. до 22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 25.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Б. Биосерт“ ООД, против „ЗАД Армеец“ АД, обратни искове за заплащане на застрахователно обезщетение, включващо сумата 23 001,07 лв., за присъдено обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на „Б. Биосерт“ ООД по сключен с „Агро - Т. Груп“ ЕООД на 22.10.2015 г. Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2980, както и за сумата 1 638,90 лв. – обезщетение за забава от 12.05.2017 г. до 22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 23 001,07 лв., считано от подаване на исковата молба 25.01.2018 г. до окончателното й изплащане, ведно с присъдените суми за разноски. В определението настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Искането за присъждане на разноските е заявено с отговора на касационната жалба и към същия е приложен Договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023 г., с който молителят, ответник по касация, е възложил на адв. Ц. С. да изготви и подаде отговор на касационна жалбата срещу решение № 1460 от 22.11.2022 г. по в.гр.д. №1996/2022г. по описа на Пловдивски окръжен съд, като е уговорено възнаграждение в размер на 2 800 лв. С отговора са представени също списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и извлечение от банковата сметка на адв. С., от което е видно, че на 06.03.2023 г. уговореното възнаграждение в размер на 2 800 лв. е било преведено по сметката му. Поради изложеното молбата на „Агро - Т. Груп“ ЕООД по чл. 248 от ГПК следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,