Определение № 2540 от 03.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1183/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на „АВВ-Инженеринг“ ЕООД срещу определение №477 от 22.02.2024 г. по в.ч.гр.д.№2333/2023 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на „АВВ-Инженеринг“ ЕООД за допълване на определение №2127 от 29.08.2023 г. по в.ч.гр.д.№2333/2023 г. на САС в частта за разноските. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като се посочва, че за молителя не е съществувал правен интерес да иска допълване на определение №2127 от 29.08.2023 г. по в.ч.гр.д.№2333/2023 г. на САС (с което след отмяна на първоинстанционно разпореждане е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на молителя въз основа на арбитражно решение) в частта за разноските, предвид произнасянето на първоинстанционния съд (в срока за допълване на определение №2127 от 29.08.2023 г.) и присъждане на поисканите разноски с разпореждане №750 от 19.09.2023 г. по ч.т.д.№162/2023 г., впоследствие обезсилено с определение №10 от 08.01.2024 г. по в.ч.т.д.№1040/2023 г. на САС. В този смисъл се поддържа, че понастоящем за молителя остава правната възможност да иска допълване на определение №2127 от 29.08.2023 г. по в.ч.гр.д.№2333/2023 г. на САС по реда на чл.248 ГПК и тъй като искането за присъждане на разноски е направено своевременно, още пред първата инстанция, иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК. Ответникът по молбата „Калцит“ ЕООД заявява становище за недопустимост на обжалваното определение предвид обстоятелството, че молбата по чл.248 ГПК е била просрочена - подадена е повече от половин година след постановяване на окончателното въззивно определение, чието допълване се иска. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата на „АВВ-Инженеринг“ ЕООД за допълване на определение №2127 от 29.08.2023 г. по в.ч.гр.д.№2333/2023 г. на САС (с което след отмяна на първоинстанционно разпореждане е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на молителя въз основа на арбитражно решение и делото е върнато на първата инстанция за издаване на изпълнителен лист) в частта за разноските, е неоснователна, предвид извода на съда, че искане за присъждане на разноски не е било направено. Настоящият състав намира, че определението на въззивния съд е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да го допълни в частта за разноските. В случая въззивното определение е окончателно, като в едномесечния срок от постановяването му – изтекъл в края на 29.09.2023 г. – присъствен ден, искане за допълване в частта за разноските не е направено от молителя, а такова е депозирано пред въззивната инстанция едва на 07.02.2024 г., след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок. В този смисъл молбата по чл.248, ал.1 от ГПК се явява просрочена, като недопустимото произнасяне на първоинстанционния съд и присъждане на поисканите разноски с разпореждане №750 от 19.09.2023 г. по ч.т.д.№162/2023 г. (впоследствие обезсилено с определение №10 от 08.01.2024 г. по в.ч.т.д.№1040/2023 г. на САС), не води до продължаване, респ. възстановяване на пропуснатия законов преклузивен срок за подаване на искане за допълване на определението в частта за разноските. Предвид изложеното и поради недопустимостта на искането, въззивното определение следва да бъде обезсилено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,