Определение № 11776 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Й. Д. против определение № 9177/19.06.2024 г., постановено по адм. дело 4169/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Димитрова за предоставяне на безплатна правна помощ във вид на процесуално представителство по административното дело. Частната жалбоподателка счита определението за неправилно и иска неговата отмяна. В жалбата са формулирани и други искания, които са извън предмета на настоящото производство, аргументирани с правни и житейски съображения, неотносими към спора. Върховният административен съд, Трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. Административният съд София-град с Определение № 14472/12.08.2024 г. по същото дело е освободил Л. Д. от внасяне на държавна такса за цялото производство по делото. С процесното определение, съдът е отхвърлил искането на Л. Й. Д. за предоставяне на безплатна правна помощ във вид на процесуално представителство по адм. дело № 4169/2024 година по описа на АССГ и е върнал исковата молба. Административният съд е изложил аргументи за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ на Л. Й. Д., като намира, че не е налице третата кумулативна предпоставка - интересите на правосъдието да налагат предоставянето на безплатна правна помощ във вида на процесуални представителство, тъй като предявените искови претенции пред съда са недопустими и неоснователни. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Предвид разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗПП, системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 /процесуално представителство/ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Изводът на АССГ за липса на основание за предоставяне на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на Л. Й. Д. се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като липсата на правен интерес прави правото на иск несъществуващо. В случая, видно от съдържанието на подадената до съда искова молба, в същата се твърди неизпълнение на съдебно удостоверение на СГС за осъществяване допуск до документи с оглед поправяне на неверни данни и за заличаването на такива.Упомената е още и молба на ищцата за изчитане на всички протоколи на Научния и Директорски съвет, които я касаят, както и на Правилника за вътрешния ред, Правилника за атестирането и допуск до данни на лицето А. П. във връзка с дейността му в института.С оглед релевираните от ищцата твърдения, правилен е извода на първоинстанционния съд, че същите не установяват наличието на меатериалноправни, респективно на административни отношения между ищцата и лицата, визирани като ответници. Липсват надлежни ответници, тъй като от изложеното в исковата молба не може да се направи заключение, че лицата, визирани като ответници, действително са страна по спорното правоотношение.Доколкото правото на иск цели осъществяване защитата на накърнени субективни права и законни интереси, липсата на защитимо материалноправно отношение обуславя недопустимостта на предявените искове, което от своя страна е основание за отказ на правна защита, с оглед интересите на правосъдието. По изложените съображения, Върховният административен съд, Трето отделение