Решение № 3108 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 427/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на „Бурнарски“ ЕООД, подадена чрез адвокат А. Славчев срещу Решение № 10436/21.11.2025 г., постановено по административно дело № 1187/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Съдът е отхвърлил жалбата му против Решение с изх. № към 24Ф-3283-(18)/02.05.2025 г. на Кмета на Община Пловдив, с което е отказано издаването на разрешение за ползване на място - общинска собственост за разполагане на мобилна количка за храни и напитки, намиращо се в гр. Пловдив, ул. Златарска с ъгъла на ул. Константин Иречек, за периода от 01.07.2024 г. до 30.09.2024 г. за площ от 3 кв. метра. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания по прилагане на закона. Ответната страна Кмет на Община Пловдив посредством писмено становище, изготвено от процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореният административен акт, органът е приел, че заявената от „Бурнарски“ ЕООД локация е основна пешеходна зона в централната част на гр. Пловдив, поради което поставянето на допълнителни преместваеми обекти на нея би затруднило свободното преминаване на гражданите и гостите на града. Позовал се е на чл. 1, ал. 5 НРППОУТДОДЕГОТОП, както и на обстоятелството, че на заявената от дружеството локация няма предвидено място за разполагане на премествами обекти от този вид, съгласно утвърдените за това зони по силата на Решение № 199 по протокол № 10 от 20.06.2024 г. на Общински съвет - Пловдив. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу така постановения отказ след като е извършил пълна и задълбочена проверка за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Решаващият му извод се позовава на безспорно установеното обстоятелство, че съгласно приетата от Общински съвет – Пловдив схема за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти в Зона А – Централна градска част на гр. Пловдив, не се позволява в заявеното пространство - на ул. Златарска и ъгъла на ул. Константин Иречек, поставянето на мобилни съоръжения за храни и напитки. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ за разполагането на преместваеми обекти за търговски дейности се изисква разрешение за поставяне, което се издава въз основа на одобрена схема, която определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обектите. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. Условията и редът за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Пловдив са регламентирани в НРППОУТДОДЕГОТОП, като спазването на установените в нея правила следва да се преценяват от съда при контрола за законосъобразността на отказите за издаване на разрешение за поставяне на търговския обект на място - общинска собственост. Относимите разпоредби правилно са приложени от административния орган и от съда, доколкото не е спорно по делото, че мястото върху което е поискано от „Бурнарски“ ЕООД да разположи преместваемия обект, е общинска собственост и се намира на ул. Златарска с ъгъла на ул. Константин Иречек. В съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредбата разрешението за поставянето на преместваем обект и ползване на това място следва да се издаде въз основа на одобрена от Общински съвет - Пловдив схема. С Решение № 199 по протокол № 10 от 20.06.2024 г. на Общински съвет - Пловдив са одобрени схеми за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства, в чийто обхват попада и заявеното от дружеството място за разполагане на мобилна количка за храни и напитки. В одобрените схеми не се предвижда разполагане на мобилни търговски съоръжения на това място. Това налага на бъде споделен изводът на съда, че заявеното от „Бурнарски“ ЕООД искане за издаване на разрешение за разполагане на процесното съоръжение на място - общинска собственост, не съответства на предвижданията на актуалната схема за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на гр. Пловдив, което обосновава законосъобразност на постановения отказ. Не е налице твърдяното противоречие и неяснота между приложимите за случая норми от НРППОУТДОДЕГОТОП и ЗУТ, тъй като в подзаконовия нормативен акт се конкретизират общите и и допълнителните изисквания, на които следва да отговарят преместваемите обекти, които не противоречат на закона, а напротив приети са в изпълнение и за приложение на общите разпоредби на чл. 56 и чл. 56а ЗУТ. Разпоредбите чл. 7 и чл. 9 от Наредбата не противоречат на чл. 56 и чл. 56а ЗУТ, доколкото изрично законът предоставя в компетентност на съответния общински съвет определянето на конкретните условия за издаване на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, поради което не е налице основание за прилагане на чл. 5, ал. 1 АПК. Възраженията относно законосъобразността на решението на Общински съвет - Пловдив за одобряването на схемите е в правомощията на общинския съвет, като преценката за местоположението на обектите, включително тези с кампаниен характер е по целесъобразност и като такава неподлежаща на съдебен контрол. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила – правилно е разпределена доказателствената тежест, проведени са открити съдебни заседания, на които съдът е събрал относимите доказателства и е дал възможност на страните да сочат и представят такива, доказателствата са анализирани правилно, след което е постановен мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Основанието за отвод на съдебния състав по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е при наличие на факти, които обуславят основателно съмнение за неговото безпристрастие, като решаването от същия съд на сходни казуси не представлява такова обстоятелство само по себе си. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 60 евро на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение