Определение № 505 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 411/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Н. Н., [населено място], срещу определение от 28.07.2011г. по ч. гр. дело №4699/2011г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 04.02.2011г. по ч. гр. дело №43818/2009г. на Софийския районен съд като недопустима. Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът на въззивния съд, че частната е недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването. Частаната жалба е била подадена срещу определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на Н. за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК. В разглеждания случай с определение от 07.02.2011г. първоинстанционният съд е продължил срока за подаване на отговор по чл.131 ГПК и е допуснал поисканите от ответника доказателства и възражения след като с определението от 04.02.2011г. е отхвърлил молбата за възстановяване на срока по чл.64 ГПК. При това положение правилно е прието в обжалваното определение, че липсва правен интерес за искането и възстановяването на срока по реда на инстанционното обжалване на отказа по чл.64 ГПК е безпредметно, поради това, че решаващият съд сам е приел, че този срок не е пропуснат. На възстановяване по реда на чл.64,ал.2 ГПК при изпълнение на изискванията на закона, подлежат пропуснати преклузивни процесуални срокове, а не и такива, за които липсва констатация, че са изтекли. В този случай извършените процесуални действия от страната не се считат извършени след срока по смисъла на чл.64,ал.1 ГПК. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.