Решение № 2706 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3558/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение № 5690/19.02.2025 г. постановено по адм. дело № 7350/2022 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № Ц-17/ 01.07.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), по т.VII от разпоредителната част с която се актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от електроцентрали с инсталирана мощност над 500kW до 1.5mW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство – определена с Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР и се определят премии във връзка с определени и/или актуализирани цени по Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР в частта по т.35 – 468,02лв./МВтч и определя премия в размер на 79,61лв/МВтч., като преписката е върната на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъответствие с целта на закона, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът – „Еко Билд Проджект“ ООД, седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, [улица], ЕИК: 203138236, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски Заинтересованата страна – Фонд "Сигурност на електроенергийната система", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната и жалба за подадена от надлежна страна и в срока предвиден в АПК, предвид което е процесуално допустима, а разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от „Еко Билд Проджект“ ООД против решение № Ц-17/01.07.2022г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т. VII, с която е определена, считано от 01.07.2022г. актуализация преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от електроцентрали с инсталирана електрическа мощност до 500 kW и над 500 kW до 1,5 MW, за производство на енергия с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство – определена с Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР и се определят премии във връзка с определени и/или актуализирани цени по Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР в частта по т.35 – 468,02лв./МВтч и определя премия в размер на 79,61лв/МВтч. С обжалваното решение административният съд е отменил решението на КЕВР в обжалваната му част. За да постанови този резултат е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на относимите материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона. Съдът, кредитирайки заключението па назначената съдебно-икономическа и допълнителна такава експертиза, приема за неправилен подхода на КЕВР при изчисление на коефицента по чл.32, ал.5 ЗЕВИ, който е изчислен като сбор от произведенията на относителните дялове на разходите за суровина на производство на енергия, на разходите за горива за транспорт и разходите за труд и работна заплата през предходната година, умножени със съответните индекси на изменение на горепосочените разходи по формула, съдържаща се в решението. Според експертизата, при изчислението на коефицента по чл.32, ал.5 ЗЕВИ в оспореното решение, КЕВР е използвала относителните дялове за разходите, подлежащи на изменение от необходимите приходи – от сумата на всички разходи и възвращаемост от капитала, като при това изчисление се получава коефицент за актуализация в по-нисък размер, поради използваните по-ниски относителни дялове. КЕВР не е използвала определеният съгласно решение №Ц-13 от 01.07.2014г. относителен дял на ценообразуващите елементи, като вещото лице, след направен анализ посочва, че коефицентът следва да бъде определен на 3,97 %, вместо определеният 1,85%. Изчислена, съобразно този коефицент и при изчисление на относителните дялове на отделните ценообразуващи го елементи, се получава преференциална цена в размер на 469,87лв/тон и на база на прогнозната пазарна цена на производители от биомаса следва да бъде 388,41лв./МВтч, а премията - в размер на 79,61лв/МВтч. По допълнителната СИЕ вещото лице е изчислило коефицент 2,65%. С назначената тройна и допълнителна СИЕ се установява коефицент 1,85%, като според вещите лица той е изчислен правилно от КЕВР. Според решаващия съд това заключение не е изготвено при отчитане на относителните дялове на компонентите, като кредитира това заключение единствено относно модела на математическите изчисления на КЕВР. Приемайки и кредитирайки първоначалната СИЕ и допълнителна такава и позовавайки се на съдебна практика, обективирана в решение №11252 от 16.11.2023г. по адм.д. №7057/2023г. на ВАС, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че решението на КЕВР в оспорената част е постановено в нарушение на материалния закон и го е отменил като е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Електрическата централа, притежавана от „Еко Билд Проджект“ ООД, е въведена в експлоатация на 21.03.2015г. и спрямо нея са приложими насърченията по чл.31 и чл.32 ЗЕВИ. С решение № Ц-13 от 01.07.2014г. на КЕВР, в частта му по т.35, за пръв път е определена преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия за групата производители, в които попада централата на ответника. Съгласно чл.32, ал.4 от ЗЕВИ, КЕВР ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефицент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по чл.32, ал.2, т.т. 6, 7 и 8 ЗЕВИ, а именно: разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта; разходите за труд и работна заплата. Видно от посочената разпоредба, КЕВР актуализира цените, определени с решение № Ц-13 от 01.07.2014г. на КЕВР, в частта му по т.35 и последно актуализирани с решение №Ц-25 от 01.07.2021г., в частта по т.VІІ. Предмет на настоящия спор е административен акт, с който е актуализирана цена за периода 01.07.2022г.-30.06.2023г., а не административен акт за определяне на нова цена. Преференциалната цена се определя веднъж за целия 20 – годишен период, след което всяка година се актуализира със съответния коефициент, отразяващ изменението на трите елемента по чл.32, ал.2, т.т.6, 7 и 8 от ЗЕВИ, като полученият коефициент само числово изменя останалите елементи в модела, но няма възможност за различни финансови модели за изчисляване на цена с различни стойности. Спорният въпрос по делото е относно начина на изчисляване на коефициента по чл.32, ал.4 ЗЕВИ и неговото приложение спрямо преференциалната цена. Съдът неправилно е кредитирал първоначалната СИЕ и допълнителна такава, с която се приема, че при изчисление на коефициента следва да се използват относителните дялове на разходите за суровини, разходите за горива за транспорт и разходите за труд и работна заплата от общата стойност само на тези разходи, а не от общите разходи. Така изчисленият коефициент, изразен в проценти – 3,97% се получава от произведението на измененията на посочените разходите и относителните дялове на тези разходи от тяхната сумарна стойност, а не от всички разходи. Не следва да се кредитира изводът на вещото лице, възпроизведен от първоинстанционния съд, че коефициентът е изчислен неправилно от КЕВР, тъй като правната норма на чл.32, ал.5, т.2 ЗЕВИ сочи, че коефициентът, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал.2, т.6,7 и 8, се определя като произведение от дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в проценти, като тези общи разходи, освен трите разхода, които се актуализират, включват разходи, както и „други разходи“. Разпоредбата на чл.32, ал.4 ЗЕВИ определя, че КЕВР актуализира преференциалната цена на ел.енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал.2, т.т.6, 7 и 8. От това следва, че коефициентът се определя спрямо изменението на трите елемента на ценообразуване и след това с него се актуализира преференциалната цена. С изключение на тези ценообразуващи елементи, останалите елементи, формиращи съответната преференциална цена, са определени с решение № Ц-13 от 01.07.2014г. на КЕВР, в частта му по т.35 за целия срок на изкупуване на ел.енергия за групата производители, в които попада централата на ответника и тези елементи не подлежат на промяна. КЕВР е изпълнила задължението си по чл.32,ал.4 ЗЕВИ, като е определила коефициента, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал.2, т.т. 6, 7 и 8 съобразно изискванията на чл.32, ал.5 ЗЕВИ, което обстоятелство е установено от заключението по назначената по делото тройна СИЕ. С нея се установява, че коефициента, отразяващ изменението в стойността на ценообразуващите елементи по ал.2, т.6,7 и 8, е приложен към стойността на отделните ценообразуващи елементи, в резултат на което е изчислена новата им актуална стойност. На определената нова стойност се изчислява нов относителен дял в процент, който се умножава с общия коефициент на изменението и получената стойност се отнася към общата стойност на ценообразуващите елементи необходимите годишни приходи, съгласно чл.10 НРЦЕЕ. Коефициентът по чл.32, ал.5 ЗЕВИ е приложен към стойността на отделните елементи, в резултат на което се получава тяхната нова актуализирана стойност с нова относителна тежест, т.е. индиректно е приложен върху цялата преференциална цена. Според чл.32, ал.5 от ЗЕВИ, коефициентът, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи – разходи за суровини за производство на енергия, разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата, се определя като произведение от: изменението на разходите за суровина за производството на електрическа енергия от биомаса, на разходите за горива за транспорта, необходими за доставка на суровината за производството на ел.енергия, и на разходите за труд и работна заплата, необходими за добиването и обработката на суровината за производство на електрическа енергия и производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, изразено в проценти, и дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в проценти. Процентите на изменение на разходите по ал.2, т.т. 6, 7 и 8 са съобразени с определените и обявени от министъра на земеделието годишни индекси за изменение на цените на суровините, разходите за горива за транспорта са въз основа на средната пазарна цена на ценообразуващия елемент за предходната отчетна година, съответно тези за труд и работна заплата са определени въз основа на данните от НСИ за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година. Формирането на преференциалната цена на електрическа енергия, произведена от биомаса при спазване на законовите правила обосновава правилност на решението на КЕВР в оспорената му част. В този смисъл е и най-новата съдебна практика на ВАС – решение №642 от 23.01.2025г. по адм.д.№6691/2024г. на ВАС, както и решение № 9211 от 17.08.2021г. по адм.д. №1805/2020г. на ВАС, където е прието, че определеният коефицент се прилага към стойността на отделните ценообразуващи елементи, в резултат на което е изчислена новата им стойност, съответно нова тежест на отделните елементи от общите, изразено в проценти. Установява се от доказателствата по делото, в т.ч. и тройната съдебна експертиза и допълнителна такава, че КЕВР е изпълнила задължението си по чл.32, ал.4 ЗЕВИ, като е определила коефициент – 1,85%, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал.2, т.6, 7 и 8 съобразно изискванията на чл.32, ал.5 ЗЕВИ. Предвид изложеното, касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на „Еко Билд Проджект“ООД против Решение № Ц-17/ 01.07.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), по т.VII от разпоредителната част, с която се актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от електроцентрали с инсталирана мощност над 500kW до 1.5mW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство – определена с Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР и се определят премии във връзка с определени и/или актуализирани цени по Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР в частта по т.35 – 468,02лв./МВтч и определя премия в размер на 79,61лв/МВтч.. При този изход на спора, искането на КЕВР за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено. „Еко Билд Проджект“ООД следва да бъде осъдено за заплати на КЕВР направените разноски общо 8757,00 лева, от които 400лв. - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции; 8287 лв.- депозит за вещо лице и 70 лв. – държавна такса. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение